Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Другия брат на убиеца Джоузеф полицията прибрала в Ню Йорк. Сестра му Асия, по мъж Кларк, също била разпитвана. Но напразно. Убиецът на президента бил изчезнал безследно.
Проучвайки миналото на Буут, криминалният комисар Кларвой разбрал кого има насреща си. Досега се знаело, че Джон Уилкъс Буут е популярен и добре платен артист, че произхожда от известно семейство на театрални артисти, но повече никей нищо не можел да каже.
Сега изведнъж миналото на Буут блеснало, но съвсем не в идилична светлина.
Той произхождал от семейство (ако може да се каже така) със стара традиция в артистичното изкуство. Неговият баща се преселил от Англия, имал твърде символичното име Юний Брут Буут и означавал много за американския театър. Мнозина твърдели, че бил артист номер едно.
Имал осем или девет деца. Последното било родено на десети май 1838 г. в предградието Бел Еър край Балтимор, Мериленд. Кръстили го Джон Уилкъс. Като всички останали, и то било извънбрачно. Всяко дете било от различна майка.
Старият Буут бил гениален артист, но и непоправим алкохолик, умрял в лудница. Синът, Джон Буут, на седемнадесет години вече бил добър актьор, при това красив и темпераментен. Говорело се, че брат му Едуин бил най-добрият Хамлет на всички времена.
Специалистите подели много спорове по въпроса, дали Буут е бил психопат или само ексцентричен човек, склонен към патетично хиперболизиране, дали неговите деяния са имали по-дълбок идеологически корен или може би е действувал при внезапен афект. Изглежда, не можело да се стигне до категорично заключение. Но някои обстоятелства от неговия живот обяснявали много неща. Когато например избухнала войната между Севера и Юга, той застанал, бог знае защо, на страната на южняците. И макар че не е известно да е проявявал някакъв интерес към Юга или към негрите, в Олбани, щата Ню Йорк, допуснал необяснима невъздръжаност. Когато южняците започнали да обстрелват северния форт Самнър, Буут играел в един театър в северната територия. Естествено северняците били безкрайно разгневени от нападението. Обаче артистът Буут на тяхна територия и пред тяхна публика изрекъл слова, с които характеризирал нападението срещу крепостта като най-героичен подвиг в историята на Новия свят. Те го освиркали и го изгонили. Трябвало да напусне и града.
Защо е постъпил така? По убеждение? Внезапно хрумване? Имал е нужда да воюва или да провокира?
По-късно в Ню Йорк Буут заедно с братята си участвувал в „Юлий Цезар“ — един голям спектакъл. Едуин Буут, тогава най-известният сред американските ар-тисти, изпълнявал главната роля, Юний Брут Буут — Касий; Джон Уилкъс Буут — Марк Антоний. Когато излязъл на авансцената, за да произнесе големия монолог — речта на Антоний, — без всякаква връзка вмъкнал репликата, която по-късно също произнесъл след атентата срещу Линкълн: „Това ще се случи на всички тирани!“
Представлението не завършило. Някой в залата извикал „Гори!“, хората наскачали от седалките, настъпила паника. Когато от залата на нюйоркската Зимна градина излезли и последните зрители, установило се, че някой си е направил глупава шега. На другия ден странното събитие придобило друга светлина. Впрочем в полицията се получили сведения, че в същото време, когато братята Буут играли пиесата на Шекспир, избухнали пожари едновременно на шестнадесет места, но главно в театрите и хотелите. Дали това не е било свързано все пак с втората провокация на Буут? Не е изключено. Скоро след това артистът напуснал Ню Йорк и вече никога не се върнал.
При разследването комисарят Кларвой открил един друг не много известен факт от живота на Буут, въз основа на който вече не би могло да се твърди, че Буут е само една налудничава и екзалтирана личност, че не е бил член на никакъв затворнически съюз, че зад него или над него не е стоял някакъв човек в сянка. Полицията установила, че през военните години Буут е вършел активен шпионаж в полза на Южната конфедерация и имал възможност да се добере до важни сведения, защото като знаменит артист, обожаван от дами и девойки, е спадал към обществото на високопоставените, където би могъл нещо да научи. Ежедневно той е бил в контакт с много хора, след всяко представление гримьорната му била обсаждана от почитателки, сред конто лесно би могла да се промъкне свръзката, и вместо автографа на артиста да отнася тайни съобщения на другата страна на фронта. Буут сътрудничел успешно няколко години. Шпионин с такава практика, човек, известен на широката общественост, едва ли би извършил атентат по своя инициатива.