Зона 51: Носферату

— Сенките на боговете, направени по образ и подобие на Хор.

Носферату познаваше добре Хор — един от шестимата аирлиански богове и негов баща.

— И какви бяха тези Сенки?

— Хора с умове на богове, които постоянно се прераждат. Отдавна ги няма, но чух да казват, че един от тях — Сянката на Аспасия, го замествал на Земята, докато богът спял.

Носферату не можа да разбере какво означава последното.

— Значи сега управляват хората?

— Да.

— А какво е станало с боговете?

— Едни казват, че все още са в Пътищата на Росту. Други твърдят, че отдавна са си заминали. Никой не знае със сигурност. Дори жреците, макар да се преструват, че всичко им е известно. Понякога сочат небето, сякаш боговете са там.

Или са дошли от там, поправи го мислено Носферату, спомняйки си за странната жена, Донхад, която го бе освободила.

— А Сенките?

— И тях ги няма, но както ти казах, носят се слухове, че Сянката на Аспасия живее в Синайската пустиня отвъд Червено море. От доста време бил там и чакал.

— Какво чака?

— Никой не знае.

Богове, после Сенки и сега хора. Носферату почувства прилив на страх и надежда. Времето бе работило в негова полза, но колко време бе изминало? Повече от 650 години, това бе сигурно.

— Колко време е изминало от Първата епоха?

— Над шест хиляди години, според архивите на моето семейство — отвърна Каджихи.

Шест хиляди години! Носферату се сви, сякаш го бяха ударили в гърдите. Малка грешка в знаците на таблото и ето докъде го бе довела. Дали Некхбет е още жива? Имаха ли някакво влияние аирлианските богове върху царуващите фараони?

Насочи показалеца си към Каджихи.

— Искам да ме отведеш в Пътищата на Росту. Трябва да взема нещо оттам.

— Пътищата се охраняват строго. Боговете може и да са заминали, но има други, които изпълняват стриктно повелите им. Онези, които чакат. Водачите. Те пазят аирлианското примирие. Няма да позволят на никого да го наруши.

Светът наистина се е променил, помисли си Носферату. Шест хиляди години! Дори Некхбет да е още жива, дали е запазила разсъдъка си? Възможно ли е някой да оцелее в положение като нейното?

— Какви са Онези, които чакат? А Водачите?

— Онези, които чакат са като теб, ако е вярно, каквото са ми казвали. Получовеци, полубогове. Те служат на бог Артад. Никога не съм виждал някого от тях, но според съгледвачите ми те продължават да действат. Водачите служат на бог Аспасия. Те са хора, но са готови да се подчиняват фанатично и до смърт на заповедите на боговете. Както ти казах, смята се, че Сянката на Аспасия е някъде наблизо и ги управлява. Говори се, че е свирепо същество, без капчица жал към хората.

Носферату се почеса по главата. Дори скрити, аирлианските богове пак продължаваха да дърпат конците.

— Ще можеш ли да ме отведеш в Пътищата?

— Опасно е. Освен това ще е в разрез с кодекса на Наблюдателя.

— Преди много време един друг Наблюдател ме отведе в Пътищата — рече Носферату. — Тогава вярваше, че това е част от дълга му. — Замълча, оставяйки на Каджихи да обмисли думите му. — Нека го кажа иначе. Ако не ме отведеш, ще убия теб и семейството ти и с това ще сложа край на Наблюдателите. Какво казва твоят кодекс по този въпрос?