Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Звукът се усилваше, приближаваше се. Носферату можеше да си представи до най-малки подробности златистата сфера с черните крака. Тялото му се напрегна. Машината бе съвсем близо до тях, вече ги подминаваше. Шумът й постепенно отслабна и Носферату се размърда, нетърпелив да продължи. Отметна наметалото и понечи да стане, но Каджихи го дръпна за ръката и поклати глава.
И този път Носферату го послуша, макар и неохотно. Минутите се нижеха бавно. После го чу отново. Същото метално стържене. Отново идваше към тях. Машината се връщаше по коридора.
Веднага щом звукът утихна за втори път, Носферату скочи на крака. Вече нищо не можеше да го задържи. Затича се в тунела и спря пред металните решетки на криптата. Вратата бе отключена, той я бутна и прекрачи. В неговата крипта имаше само един черен саркофаг, покрит с дебел слой прах. Бяха върнали Некхбет тук долу много отдавна.
Носферату плъзна ръце по капака, сякаш можеше да почувства плътта й през студения метал. Каджихи и двамата бедуини го наблюдаваха мълчаливо. Носферату се надвеси над горния край на саркофага и изтри внимателно прахта от контролното табло.
— Трябва да побързаме — прошепна Каджихи.
Колкото и да жадуваше да отвори саркофага и да види любимата си, Носферату знаеше, че Наблюдателят е прав. А и до зазоряване имаше много време. Той даде знак на двамата бедуини да вдигнат саркофага. Каджихи вече бе отвън в коридора и показваше пътя. Носферату вървеше най-отзад, за да държи саркофага под око.
Напуснаха Голямата пирамида тъкмо когато небето на изток започна да порозовява. Минаха по същия път между каменните блокове и се върнаха на мястото, където ги очакваха другите четирима бедуини. Носферату им нареди да завържат саркофага за две от свободните камили. Накрая се обърна към Каджихи и му каза:
— Сега вече можеш да се върнеш към задълженията си, Наблюдателю.
Кносос, Крит, 1450 г.пр.Хр.
Седем момчета и седем момичета. Всичките непорочни.
Корабът от Атина достави годишната лепта на продълговатия каменен пристан на Ираклион. Войници обградиха младежите и девойките и ги отведоха при очакващите ги каруци. Натовариха ги и процесията пое към града, озарена от трепкащите факли, които държаха стражите. Макар да бе само късен следобед, улиците бяха пусти, а прозорците на къщите — затворени. Никой не смееше да погледне обречените младежи, защото дори само видът им носеше лоша поличба. Каруците продължиха към хълмовете, където се издигаше дворецът на Кносос. Дворецът не бе заобиколен от стена — още един знак за безкрайното могъщество на островния цар. Минойският флот властваше над всички околни морета и нито един вражески кораб не би дръзнал да доближи острова.
На върха на най-високата дворцова кула една тъмна фигура гледаше към приближаващата процесия от светлини. За всичките си поданици той бе известен като цар Минос, властникът на Крит и множеството заобикалящи го Цикладски острови. Говореше се, че бил син на Зевс и царската дъщеря Европа. Нито един обитател на острова не помнеше деня, когато бе встъпил във власт, но шепнешком разправяха, че живеел в двореца от 350 години. Някои дори твърдяха, че по-отдавна. Носеха се слухове, че е син на божество.
Разбира се, всичко това бе вярно само донякъде.
Вампир отметна качулката, която прикриваше челото му, и погледна към звездите. Усещаше как се надига жаждата за кръв с приближаването на кервана с даровете на атиняните. Вземаше по една жертва на месец, в тайния Лабиринт, който бе накарал да построят в подземията на двореца, далеч от очите на любопитните. Позволяваше си по две жертви само в изключителни случаи — като например годишнината от смъртта на Лилит.
Беше дошъл на острова преди петстотин години. След като напусна Египет, взел със себе си само саркофага, той тръгна да изучава бреговете на Средиземно море. Достигна чак до Черно море, пътува из Русия, където остана доста години. Видя и научи много, но омразата му не намаля.
Накрая, изморен от пътешествия, той се вслуша в съвета на Сянката на Аспасия, скри саркофага в една пещера на гръцкия бряг и легна в него, настройвайки го за продължителен сън. Събуди се петстотин години по-късно. Върна се в Египет, където научи, че аирлианците са изчезнали и сега управляват техните Сенки. Но с течение на времето Сенките предадоха властта на хората. Вампир възнамеряваше да проникне в Пътищата на Росту и да избие останалите четирима аирлиански богове — ако наистина се бяха скрили там, — но се появи Сянката на Аспасия и той бе принуден да напусне тази древна земя и отново да поеме пътя на скитничеството.