Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
На петия ден бедуините му казаха, че наближават бреговете на Нил.
Луната бе в третата си четвърт, когато Носферату се спусна по склона на една стръмна дюна и зърна в далечината сърцето на Египет — за първи път, откакто го бе напуснал. Остана потресен от онова, което видя. Върху платото Гиза се издигаше грамадна каменна пирамида. Зад нея имаше други две, с почти същите размери. Пред входа на най-голямата пирамида, там, където някога в една вдлъбнатина лежеше Черния сфинкс, сега имаше заравнена площ, върху която се издигаше подобен сфинкс, но издялан от камък и с боядисано лице. Между лапите му стърчеше статуя, която Носферату позна: беше изображение на Хор. Пред голямата пирамида се издигаше храм. А още по на север, където се разливаше реката, се виждаха светлините на огромен град.
Шестимата бедуини стояха до него, със саби в ръце, и очакваха заповедите му.
Носферату все още не можеше да привикне с промените, на които бе свидетел. В подножието на най-голямата пирамида имаше купчина камъни, сякаш тя все още не бе завършена, или пък някога е била облицована с тях, а после по неизвестна причина тази облицовка е била разрушена. Толкова много промени за 650 години.
Въпросът беше кой управлява сега? Моряците от гемията не знаеха нищо за Египет, страната им бе в западната част на Средно море. Говореха за някакво островно царство, управлявано от свиреп и страшен цар, но Носферату не бе чувал нищо за него.
Що се отнася до бедуините, те никога не се вълнуваха от онова, което ставаше отвъд пределите на пустинята.
Макар да беше нощ, Носферату забеляза, че на платото има хора. Войници, които пазеха. Жреци, сновящи между постройките. По реката плаваха натоварени със стока кораби.
Носферату продължи надолу по склона на дюната, докато стигна брега. Пришпори камилата във водата, следван от малката си група. На източния бряг те заобиколиха големия храм, където на пост стояха облечени в ризници войни. Отправиха се към мястото, откъдето се проникваше в Пътищата на Росту.
Носферату беше изненадан, когато откри, че входът е потопен — през изминалите години нивото на реката се бе покачило. Обмисля няколко минути тази промяна, после взе решение. Нуждаеше се от информация, преди да предприеме следващата стъпка. Остави четирима от бедуините и камилите скрити между големите каменни блокове. Другите двама тръгнаха с него по брега на реката.
Малката каменна къщичка си беше на мястото, заобиколена от десетина подобни. Над вратата, позахабен от времето, но различим за онези, които го познаваха, се виждаше знакът. Носферату не си направи труда да почука. Отмести завесата встрани и прекрачи прага, следван от двамата си придружители.
Вътре имаше четирима души. Мъж и жена деляха леглото отляво, младо момиче спеше на дървения нар вдясно, а едно съвсем малко момче се бе свило на пода по средата. С три бързи крачки Носферату прекоси стаята. Сграбчи момчето, стисна го за шията и опря кинжала в плътта.
Другите трима обитатели вече се бяха събудили от шума. Мъжът дръпна жена си, която искаше да се хвърли към момчето.
— Ти ли си Наблюдателят? — попита Носферату. — Уаджет ли си?
Мъжът премигваше сънено.
— Аз съм Каджихи.
— Наблюдател ли си?
— Откъде знаеш…
— Кажи ми какво си видял — прекъсна го Носферату.
— Защо? Кой си ти?
— Тук аз задавам въпросите — просъска Носферату.
— Могат ли да излязат? — Каджихи посочи жена си и дъщеря си. — Ще идат при един приятел. Няма да повикат стражите на фараона, сигурно знаеш защо, след като ти е известно, че съм Наблюдател.
— Фараон? — думата бе непозната за Носферату.
— Този, който управлява тук.
Интересно, помисли си Носферату. Нито един от четиримата богове не носеше това име. Но това не пречеше някой от тях да се е нарекъл по този начин по-късно.
— Човек? Или бог?
Каджихи повдигна рамене и въздъхна облекчено, след като осъзна, че непознатият се нуждае само от информация.
— Твърдят, че е бог, но аз смятам, че е човек. Тъй като предишните фараони живееха колкото простосмъртните, мисля, че отговорът е ясен. Последният фараон например умря от водна треска.
— Колко фараони са царували досега?
— Великият фараон Тутмос, син на Аменофес, е седемдесет и четвъртият подред и четвърти от Осемнадесетата династия.