Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Защо са ти притрябвали Пътищата?
— Там е моята любима.
— Не те разбирам — сбърчи озадачено вежди Каджихи.
— Годеницата ми. Тя е заровена там. Обещах, че ще се върна и ще я спася. Само че съм закъснял. Страшно много съм закъснял. Няма да нарушиш никакъв кодекс, ако ме отведеш в Пътищата на Росту. — Носферату се изправи, извисявайки се над Наблюдателя. — Имам огромно търпение, страдал съм много и съм пътувал надалеч, но напоследък търпението ми е на изчерпване. Отведи ме където ти казах. Още сега!
Каджихи скочи на крака и отстъпи уплашено назад. Бедуините го наобиколиха.
— Пътищата са опасни — повтори той. — Бил съм там само за няколко минути. Не зная дали ще мога да намеря…
— Аз ще я намеря. Ти само ме отведи. Зная, че един от входовете е под водата. Този, който гледа към Нил. Другият е в подножието на Черния сфинкс. Има ли трети вход?
Каджихи кимна.
— Да. Има още няколко. Единият е под каменния сфинкс, зад статуята на Хор, но аз не мога да вляза оттам. И друг има, през Голямата пирамида.
— Знаеш ли го къде е?
Каджихи кимна.
— Води ме. Веднага. И без повече приказки, Наблюдателю. Ако не ме заведеш, ще те убия. Теб и цялото ти семейство.
Каджихи постоя неподвижно няколко минути, сетне се прегърби и отпусна рамене. Сграбчи едно сиво наметало и го хвърли на Носферату. С другото се заметна. Даде по едно и на двамата бедуини.
— Слагайте ги и ме последвайте.
Излязоха отвън, заобиколиха каменния храм, свиха наляво и поеха към Голямата пирамида, като се придържаха към сенките на високите стени. Най-сетне стигнаха купчина камъни в подножието на пирамидата.
Докато вървяха, Носферату се замисли за Вампир. Дали е жив след толкова много години? Ако е така, къде се намира? Все още ли е изгарян от силен гняв?
— Какво е станало тук? — попита Носферату, сочейки купчината камъни. Каджихи спря.
— Според архивите на Наблюдателите, малко след построяването на Голямата пирамида от фараон Хуфу той наредил да смъкнат каменната облицовка. Освен това избил всички, които влизали вътре — принесъл ги в жертва на боговете.
— Не виждам смисъл — да рушиш нещо, което си построил.
Каджихи сви рамене.
— Такива са прищевките на боговете и фараоните. Простосмъртните едва ли биха ги разбрали. — Той посочи един тъмен отвор, петдесетина крачки по-нататък. — Ето там е.
— Има ли охрана?
— Отвън не. Няма нужда. Страхът гони хората надалеч. Вътре обаче има постове, за онези, които сглупят да влязат. Прави, каквото правя аз, ако искаш да оцелееш.
Носферату си спомни странния метален паяк, който бе убил Мосеги. Ръката му посегна неволно към кинжала, макар да знаеше, че с това оръжие едва ли би могъл да спре металното чудовище. Когато преди много години се бе върнал долу за саркофага си, Хаджилил му бе казал, че сивото наметало може да го скрие от чудовището. Надяваше се, че това е истина.
Каджихи се изкатери по каменните блокове към тъмния отвор, а Носферату и двамата бедуини го последваха.
Некхбет.
Носферату бе завладян от чувството, че усеща близостта й като нещо осезаемо, което извираше от земята. Тя беше жива!
Нямаше никакво съмнение в това. Веднага щом влязоха в тунела, усещането се засили. Въздухът бе неподвижен и сух, докато се спускаха към сърцето на Голямата пирамида.
Той чу, че Каджихи брои шепнешком. След около четвърт миля Наблюдателят спря внезапно. Постави пръстена си в една цепнатина и в стената се отвори скрита врата.
— Побързайте — подкани ги Каджихи.
Шмугнаха се през вратата и Каджихи я затвори зад тях.
— Вече си в Пътищата — обяви той.
Носферату се завъртя, оглеждайки бавно двата каменни коридора. Не се съмняваше накъде трябва да върви.
— От тук — посочи.
Другите трима го последваха. Стигнаха до едно разклонение и Носферату сви инстинктивно надясно. Некхбет бе близо, съвсем близо. Усещаше я с цялото си същество.
Свиха зад следващия ъгъл и Носферату позна мястото, откъдето бе избягал с другарите си преди толкова много години. Затича се, а останалите го последваха, но изведнъж Каджихи спря и им даде знак да пазят мълчание.
Носферату почти бе готов да го пренебрегне, но здравият разум надделя. Каджихи посочи ушите си, подсказвайки му да наостри слух. Носферату завъртя глава. Чуваше се стържене на метал в камък, което се приближаваше. Каджихи се просна на земята и се покри със сивото наметало, давайки им знак да последват примера му. Макар и неохотно, Носферату направи същото.