Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Пред театър „Метрополитън“ на пресекулки звънеше звънец, а последните хора от публиката влизаха обратно през вратите. Кити, Стенли и Фред се присъединиха към тях, без да забавят крачка и след няколко минути отново се отпуснаха в местата си. Оркестърът отново загряваше, а на сцената завесата бе вдигната.
Все още трепереща от ярост, Кити сложи чантата между краката си. В този момент Стенли се обърна и се ухили.
— Вярвай ми — прошепна той. — Сега вече ще сме на първа страница. Утре сутрин няма да има нищо по-голямо от нас.
7
На половин миля северно от тъмните води на Темза, в Сити, ежедневно се събираха търговците от целия свят, за да разменят, продават и купуват стоки. Докъдето поглед стигаше се простираха пазарни сергии, сгушени под стрехите на старите къщи като пиленца под крилото на майка си. Изложеното богатство нямаше край: злато от Южна Африка, късове сребро от Урал, полинезийски перли, люспи балтийски кехлибар, разноцветни скъпоценни камъни, шарена коприна от Азия и хиляди други чудеса. Но най-ценни от всички бяха магическите артефакти, които бяха плячкосани от древни империи и донесени в Лондон, за да бъдат продадени.
В сърцето на града, при разклонението на улиците „Корнхил“ и „Полтри“ приканващите викове на търговците кънтяха остро в ушите на минувачите. В тази централна зона се допускаха само магьосници и входовете към панаира се охраняваха от полицаи в сиви униформи.
Тук всяка маса бе отрупана с предмети, за които се твърдеше, че са необикновени. Един бегъл поглед би показал омагьосани флейти и лири от Гърция; гърнета, съдържащи погребална пръст от кралските гробища на Ур и Нимрод; нежни златни артефакти от Ташкент, Самарканд и други градове по пътя на коприната; племенни тотеми от северноамериканската пустош; полинезийски маски и фигурки; необикновени черепи със закрепени в устата кристали; каменни ками, целите в петна от жертвоприношения, отнесени от разрушените храмове на Теночтитлан.
Точно тук веднъж седмично, късно в неделя вечер, прочутият магьосник Шолто Пин оглеждаше конкуренцията с величествена походка и купуваше дреболиите, които му харесваха.
Бе средата на юни и слънцето потъваше зад триъгълните покриви. Въпреки че самият пазар, вклинен между сградите, беше плътно обвит от синя сянка, самата улица все още излъчваше достатъчно топлина, за да е приятна разходката на господин Пин. Носеше бяло ленено яке, панталон и широкопола сламена шапка на главата. В едната му ръка свободно висеше бастун от слонова кост; другата, от време на време, докосваше леко врата му с огромна жълта кърпичка.
Изисканото облекло на господин Пин си личеше дори и в лъснатите обувки. И то въпреки мръсотията по улицата, която бе доста; виждаха се остатъци от стотици недоизядени ястия — изхвърлени плодове, опаковки от сандвичи, ядки и черупки от стриди и остатъци от мазнина и хрущяли. На господин Пин не му пречеше: накъдето и да се насочеше, мизерията пред него се измиташе от невидима ръка.
Докато вървеше, той разглеждаше масите от двете страни през дебелия си стъклен монокъл. Бе приел обичайното изражение на отегчена незаинтересованост — защита срещу набезите на търговците, които го познаваха добре.
— Сеньор Пин! Тук имам балсамирана ръка с тайнствен произход! Била е открита в Сахара — подозирам, че е от мощите от някой светец. Отказах на всички посетители, чакайки вас…
— Моля поспрете, мосю; вижте какво имам в тази странна кутия от обсидиан…
— Погледнете това парче пергамент, тези рунически символи…
— Господин Пин, сър, не слушайте тези разбойници! Вашият изискан вкус ще ви покаже, че…
— … тази разкошна статуетка…
— … тези драконови зъби…
— … тази кратунка…
Господин Пин се усмихваше любезно, поглеждаше предметите, игнорираше виковете на търговците и продължаваше бавно напред. Той никога не купуваше много; повечето доставки му се изпращаха със самолет директно от агентите му, работещи из цялата империя. Но дори и при това положение човек никога не знаеше. Винаги си заслужаваше да погледнеш панаира.
Редицата свършваше с маса, претрупана със стъкло и грънци. Повечето стоки съвсем очевидно бяха съвременни фалшификати, но едно мъничко синьо-зелено гърне със запечатан капак привлече вниманието на господин Пин. Той се обърна небрежно към продавачката.
— Този предмет. Какво представлява?
Зад масата бе застанала млада жена с многоцветна забрадка на главата.