Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Сър! Това е фаянсово гърне от Омбос в Древен Египет. Било е открито в дълбок гроб, под тежка каменна плоча, до костите на висок мъж с крила.
Господин Пин повдигна едната си вежда.
— Наистина? А имате ли този чуден скелет?
— Уви, не. Костите били пръснати от възбудената тълпа.
— Колко удобно. А гърнето — не е ли било отваряно?
— Не, сър. Мисля, че съдържа джин или пък някакво проклятие. Купете го, отворете го и вижте сам!
Господин Пин взе гърнето и го завъртя в дебелите си бели пръсти.
— Хм — промърмори той. — Изглежда странно тежко за размерите си. Може би сгъстена магия… Да, този предмет донякъде ме интересува. Каква е цената?
— За вас, сър — сто лири.
Господин Пин се изкиска от сърце.
— Аз наистина съм богат, скъпа моя; но и с мен не бива да се шегуват. — Той щракна с пръсти, чу се тракане по грънците, драскане по плата и нещо невидимо бързо се изкатери нагоре по един от прътите, които поддържаха масата, изтича през платнището и леко скочи на гърба на жената. Тя изпищя. Господин Пин не откъсна поглед от гърнето в ръката си.
— Пазаренето е хубаво нещо, скъпа моя, но човек винаги трябва да тръгва от разумна цена. А сега защо не предложиш друга сума? Моят асистент, господин Симпкин, с готовност ще потвърди, ако цената ти си заслужава.
След няколко минути с посиняло лице и задушаваща се от хватката на невидимите пръсти около врата й жената изпелтечи една минимална сума. Господин Пин подхвърли няколко монети на сергията и си тръгна развеселен, отнасяйки находката на сигурно място в джоба си. Той напусна панаира и закрачи по улица „Полтри“ към колата си. Всеки, който му стоеше на пътя, биваше набързо помитан встрани от невидимата ръка.
Господин Пин намести туловището си в колата и даде сигнал на шофьора да тръгва. После, намествайки се на седалката, той заговори на въздуха.
— Симпкин.
— Да, господарю?
— Тази вечер няма да работя до късно. Утре е денят на Гладстон и господин Дювал организира вечеря в чест на нашия основател. За съжаление аз трябва да отида на този събор на скуката.
— Много добре, господарю. Малко след обяд пристигнаха няколко сандъка от Персеполис. Искате ли да започна да ги разопаковам?
— Искам. Сортирай и надпиши всичко по-маловажно. Не отваряй никой от пакетите, запечатани с червен пламък; тази маркировка означава голямо съкровище. Ще намериш и сандък с плочи от сандалово дърво — погрижи се за него; вътре има скрита кутия с детска мумия от дните на Саргон. Персийските митници стават все по-наблюдателни и моят агент трябва да става все по-изобретателен в контрабандата. Ясно ли е всичко?
— Ясно е, господарю. Ще изпълнявам старателно.
Колата спря пред златните колони и лъскави витрини на „Аксесоари Пин“. Задната врата се отвори и затвори, но господин Пин остана вътре. Колата потегли към движението на „Пикадили“. Малко след това в ключалката на предната врата на магазина издрънча ключ. Вратата се отвори, после леко се затвори.
Няколко минути по-късно на четвърто и пето ниво около къщата се издигнаха предупредителни възли, усукаха се над нея и се затвориха. „Аксесоари Пин“ бе защитена за нощта.
Вечерта напредваше. Движението по „Пикадили“ намаля и покрай магазина минаваха малко пешеходци. Фолиотът Симпкин хвана един извит прът с опашката си и издърпа дървените капаци над витрините. Единият леко изскърца, докато се затваряше. С възклицание на досада Симпкин стана видим и се появи в малка светлозелена форма, с криви крака и превзето изражение. Намери една тенекия зад тезгяха и протегна опашка да смаже пантата. После премете пода, изпразни кошчетата, оправи витрината с манекените и след като магазинът бе достатъчно чист според него, издърпа няколко големи сандъка от задната стаичка.
Преди да се заеме със задачата си, Симпкин провери още веднъж магическата алармена система много внимателно. Преди две години един зъл джин бе успял да се вмъкне, докато той бе на стража и много ценни предмети бяха унищожени. Той извади късмет, че господарят му бе простил, а изобщо не го заслужаваше. И въпреки това споменът за наказанията все още разтреперваше същността му. Това не трябваше да се случва никога повече.
Възлите бяха цели и вибрираха предупредително, като се приближеше до стените. Всичко бе наред.
Симпкин отвори първия сандък и започна да маха опаковъчната вата и стърготини. Предметът, който извади най-напред, бе малък и опакован в насмолена хартия; с обиграно движение махна хартията и огледа предмета несигурно. Представляваше странна кукла, направена от кост, слама и черупки. Симпкин надраска няколко реда в дневниците с едно дълго гъше перо. Средиземноморски басейн, на около 4000 години. Само антикварна стойност. Незначителна стойност. Постави я на тезгяха и продължи да рови.