Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— Какво ще обичате? — попита продавачката.

— Ще обичаме по малко от всичко! — заяви Пипи и хвърли изпитателен поглед към рафтовете. — Страшно ни липсват например ей такива палячовци — продължи тя — и гърмящи пистолети. Но мисля, че бързо ще запълним тая липса.

Пипи извади една шепа златни парички. После каза на всяко дете да посочи какво му е най-необходимо. Аника си избра чудна кукла с руси къдрици и розова копринена рокличка. Тя казваше «мама», когато я натиснеха по коремчето. Томи поиска въздушна пушка и локомотив и ги получи. Другите деца също казаха какво искат и когато Пипи се разплати, в магазина не беше останало много нещо — само няколко подвързии за книги и дървени кубчета. За себе си Пипи не купи нищичко, но на Господин Нилсон подари огледало.

Когато вече си тръгваха, Пипи купи на всяко дете по едно глинено петле-свирка и като излязоха навън, всички надуха петлетата, а Пипи отмерваше такта. На Главната улица се вдигна такава врява, че един полицай дойде да види какво става.

— Каква е тая какофония? — развика се той.

— Това е парадният марш на Крунбергския полк — обясни Пипи. — Но не съм сигурна дали всички деца са наясно с това. Някои като че ли мислят, че свирим «Гласът ни да кънти като гръмотевица, братя!»

— Престанете веднага! — кресна полицаят и си запуши ушите. Пипи го потупа съчувствено по гърба.

— Бъди доволен, че не си купихме тромбони — каза му тя.

Лека-полека свирките замлъкнаха една подир друга. Накрая само Томи от време на време надуваше своята.

Полицаят заяви много строго, че на Главната улица не бива да стават митинги и че децата трябва да се приберат по домовете си. На това не се възпротиви никой, защото всяко дете искаше да изпробва новото си влакче, да покара автомобилчето си или да сложи хубавата си кукла да спи. И така децата се разотидоха весели и доволни. Но вечерта ни едно от тях не можа да хапне.

Пипи, Томи и Аника също тръгнаха към къщи. Пипи теглеше каручката и зяпаше по табелите на всички магазини, край които минаваха, като сричаше надписите, доколкото можеше:

— А-п-т-е-к-а. Я! Нали оттук се купуват люкарства?

— Да, оттук се купуват лекарства — обясни Аника.

— Тогава веднага ще вляза да си купя.

— Но ти не си болна?! — възрази Томи.

— Каквото не е, може да стане — каза Пипи. — Всяка година много хора се разболяват и умират само защото не си купуват навреме люкарства.

Аптекарят си стоеше в аптеката и въртеше хапчета. Той смяташе да навърти само още две-три, защото времето беше напреднало и скоро щеше да затваря. Но тогава пред тезгяха изникнаха Пипи, Томи и Аника.

— Бих искала да купя 4 литра люкарство — каза Пипи.

— Какво лекарство? — нетърпеливо попита аптекарят.

— Предпочитам такава, дето лекува болести.

— Какви болести? — попита аптекарят още по-нетърпеливо.

— Хм, ами да помага срещу коклюш, мехури по краката, болки в корема, червен вятър и ако случайно си напъхаш бобено зърно в носа и ей такива работи. Би било добре, ако с него може да се полират и мебели. Изобщо да бъде едно превъзходно люкарство.