Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Придворните дами винаги измислят лудории. Вие ще ги овладеете.
— Няма време за шивачи, докато тя не пристигне в Лондон. Ще трябва да продължава както е започнала, макар и да прилича на увит вързоп. Какво прави сега?
— Почива си — казвам внимателно. — Помислих си, че е добре да я оставя за малко на спокойствие.
— Тя ще бъде кралица на Англия — сопнато казва нейна светлост. — Това не е спокоен живот за никоя жена.
Не казвам нищо.
— Не трябва ли да кажем нещо на краля? Да говоря ли със съпруга си? — пита ме лейди Браун, с много нисък глас. — Не трябва ли да съобщим на секретаря Кромуел, че имаме… притеснения? Ще кажете ли нещо на херцога?
Премислям бързо. Кълна се, че няма аз да съм първата, която ще каже нещо против тази кралица.
— Навярно е добре да говорите със сър Антъни — казвам. — Насаме, като негова съпруга.
— Да му кажа ли, че сме на едно мнение? Със сигурност лорд Саутхамптън си дава сметка, че тя не е подходяща за кралица. Тя е толкова лишена от изтънченост! И почти няма!
— Аз самата нямам мнение — казвам бързо.
Тя изведнъж се засмива:
— О, Джейн Болейн, вие винаги имате мнение: почти нищо не ви убягва.
— Може би. Но кралят я е избрал, защото тя води със себе си съюза с протестантите: ако милорд Кромуел я е избрал, защото това ни помага да се защитим от Испания и Франция, тогава навярно фактът, че шапчицата й е с размерите на къща, няма да е от значение за него. Тя винаги може да си смени шапчицата. И не бих искала аз да бъда онази, която ще намекне на краля, че жената, на която е дал тържествен и ненарушим обет, не е подходяща за кралица.
Това я кара да млъкне внезапно.
— Смятате, че ще сгреша, ако я критикувам?
Помислям си за пребледнялото момиче, което надзърташе от килера в Кале, твърде свенливо и твърде изплашено, за да седи в една и съща стая с придворните си, и откривам, че искам да го защитя от тази грубост.
— Ами аз нямам за какво да я критикувам — казвам. — Аз съм нейна почетна дама. Мога да й давам съвети относно роклите или прическата й, ако ме пита: но няма да позволя да се каже и една дума против нея.
— Или поне във всеки случай, все още не — поправя ме студено лейди Браун. — Докато не видите полза за самата себе си.
Оставям това без отговор, защото точно когато се готвя да отговоря, вратата се отваря и стражът съобщава:
— Мистрес Катерина Кери, придворна дама на кралицата.
Това е тя. Моята племенница. Най-сетне трябва да се изправя пред това дете. Успявам да се усмихна и протягам ръце към нея.
— Малката Катерина! — възкликвам. — Колко си пораснала!
Тя хваща ръцете ми, но не извръща лице да ме целуне по бузата. Гледа ме мълчаливо, сякаш ме преценява. Последния път, когато я видях, стоеше зад леля си Ана, кралицата, на ешафода, и държеше пелерината й, докато кралицата полагаше главата си върху дръвника. Последния път, когато тя ме видя, беше пред съдебната зала, когато ме повикаха по име да вляза, за да дам показания. Спомням си как ме гледаше тогава: любопитно. Гледаше ме толкова любопитно, сякаш никога преди не беше виждала такава жена.
— Студено ли ти е? Как мина пътуването? Искаш ли малко вино? — Придърпвам я към огъня и тя идва, но без особено желание. — Това е лейди Браун — казвам аз. Тя прави хубав реверанс, грациозна е. Добре е обучена.
— Как е майка ти? А баща ти?
— Добре са — гласът й е ясен и чист, в говора й едва се долавя провинциална нотка. — Майка ми ви изпрати писмо.
Тя го изважда от джоба си и ми го подава. Отнасям го до светлината на голямата квадратна свещ, каквито използваме в кралското домакинство, и разчупвам печата:
Джейн,
Така започва писмото си Мери Болейн, без нито дума, указваща някаква титла, сякаш в името ми не се съдържаше самото име на нейния дом, сякаш аз не съм лейди Рочфорд, докато тя живее в Рочфорд Хол. Сякаш тя не притежава моето наследство и моя дом, докато аз имам нейните, които се равняват на нищо.
Аз отдавна избрах любовта на съпруга си вместо суетата и опасностите на двора и навярно всички щяхме да бъдем по-щастливи, ако Вие и сестра ми бяхте сторили същото — дано Бог се смили над душата й. Аз не желая да се връщам в двора, но желая на Вас и на новата кралица Ана по-добро бъдеще от преди, и се надявам амбициите Ви да ви донесат щастието, към което се стремите, а не това, което според някои заслужавате.
Чичо уреди постъпването на дъщеря ми Катерина на служба в двора и подчинявайки се на волята му, тя ще пристигне за Нова година. Заръката ми към нея е да се подчинява единствено на краля и на чичо си и да се ръководи единствено от моите съвети и собственото си благоразумие. Казах й, че в крайна сметка Вие не се оказахте приятелка нито на сестра ми, нито на брат ми, и я посъветвах да се отнася към Вас с уважението, което заслужавате.