Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Разбирам съвсем малко от това, затова се отдръпвам от нея и се заглеждам през прозореца към поройния дъжд и непрогледната тъмнина. От мисълта за крал, който може да решава не само какъв живот ще води народът му, но дори и какъв Бог ще почита този народ, ме побиват тръпки. Това е крал, сринал със земята параклиса на един от най-великите светци в християнския свят, това е крал, превърнал големите манастири на страната си в частни домове. Брат ми много сгреши в заръката си към мен да внуша на този крал правилно мислене. Този крал постъпва, както сам намери за добре, и смея да кажа, че никой не може да го спре или отклони.
— Трябва да вървим на вечеря — внимателно ми казва Джейн Болейн. — Не говорете с никого за тези неща.
— Да — казвам аз и следвана от нея само на една крачка, отварям вратата на личните си покои за тълпите от хора, които ме очакват в залата ми за аудиенции, и отново се изправям пред морето от непознати усмихнати лица.
Толкова съм доволна да се махна от дъжда и тъмнината, че изпивам голяма чаша вино и си хапвам здраво на вечеря, макар че седя сама под балдахин и ми сервират мъже, които застават на едно коляно, докато ми поднасят блюдата. В залата има стотици хора, които се хранят, и още стотици, които надничат на прозорците и вратите, за да ме видят, сякаш съм някакво чудновато животно.
Ще свикна с това — знам, че трябва, и ще свикна. Безсмислено е да бъдеш кралица на Англия и да се смущаваш от слугите. Това откраднато абатство дори не е някой от големите дворци в страната и въпреки това досега не съм виждала друго място, така богато украсено с позлати, картини и гоблени. Питам архиепископа дали това е собственият му дворец, а той се усмихва и казва, че къщата му е наблизо. Това е страна на такива несметни богатства, че е почти невъзможно да си ги представи човек.
Лягам си чак призори, а после отново ставаме рано, за да продължим пътуването си. Но колкото и рано да тръгваме, пак ни трябва цяла вечност да потеглим, защото всеки ден към нас се присъединяват още хора. Архиепископът и цялата му свита, наистина стотици хора, сега пътуват с мен, а през този ден се присъединяват още велики лордове, които ме придружават на влизане в Рочестър. Хората се редят отстрани по улиците, за да ме поздравят, и където и да отида, аз се усмихвам и махам с ръка.
Иска ми се да можех да помня имената на всички, но всеки път, когато спрем някъде, се появява някой богато облечен мъж и се покланя пред мен; лейди Лайл или лейди Саутхамптън или някоя от другите дами прошепва нещо в ухото ми, аз се усмихвам, протягам ръка и се опитвам да запомням нови имена. А и без друго те всички си приличат: до един облечени в скъпо кадифе, със златни верижки и с шапки, украсени с перли или скъпоценни камъни. И те са десетки, стотици на брой: половин Англия е дошла да ми поднесе почитанията си, аз вече не различавам един човек от друг.
Храним се много тържествено в голяма зала и ми представят лейди Браун, която ще отговаря за придворните ми дами. Тя ми представя момичетата по име и аз се усмихвам на безкрайната върволица от девойки на име Катрин, Мери и Елизабет, Ана, Беси и Мадж, всичките елегантни и красиви под малките шапчици, които излагат на показ косите им по начин, който брат ми би порицал като нескромен, всички обути в изискани малки пантофки и всичките ме гледат втренчено, сякаш съм див бял сокол, хвърлен в полог с пилета. Особено лейди Браун се взира смутено в мен и аз повиквам Лоте и я моля да каже на лейди Браун на английски, че се надявам тя да ме съветва относно дрехите ми и английската мода и предпочитания, когато стигнем в Лондон. Когато Лоте й предава съобщението ми, лейди Браун се изчервява, извръща очи и престава да се взира в мен, а аз се опасявам, че тя наистина мисли, че облеклото ми е много странно и че съм грозна.
Джейн Болейн, Рочестър, декември 1539
— Да я съветвам по отношение на облеклото? — изсъсква ми лейди Браун, сякаш е моя вината, че новата кралица на Англия има толкова чуждоземски вид. — Джейн Болейн, кажете ми! Не можеше ли тя да си смени роклята в Кале?
— Кой би я посъветвал? — питам благоразумно. — В края на краищата, всичките й дами се обличат по същия начин.
— Лорд Лайл можеше да я посъветва. Можеше да я предупреди, че тя не може да дойде в Англия с вид на калугер, облечен в расо. Как може да се очаква от мен да поддържам ред сред придворните й дами, когато те се скъсват да й се присмиват? Едва не се наложи да зашлевя Катрин Хауърд. Това дете е от един ден на служба при кралицата, а вече имитира походката й и, което е по-лошо, го прави съвършено.