Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Кабюс, който надвишаваше Фожане с цяла глава, го погледнал веднъж-дваж как куцука до него, пробивайки си път през навалицата на пазара, на току подхвърлил:
— Туй то, сега в Мепеш ще си имаме вече двамина куци и една желязна ръка!
— Желязна ръка ли?
— Да, Кулондр. Наместо лява ръка има желязна кука. Заръча му я Сиорак, той му я и плати.
Кабюс помогнал на Фожане да смъкне от гръб сандъчето си и му наредил да седне на капрата. Сетне на свой ред се настанил до него, измъкнал ножа си, извадил от една торба комат хляб и глава лук и бавно и мълчаливо задъвкал, втренчил поглед в ушите на коня. Фожане преглътнал слюнката си. Усетил по някое време погледа му върху себе си, Кабюс врътнал глава и го измерил с очи.
— Ти какво, да не си гладен?
— Иска ли питане!
— Че тоз език за какво ти е бе, войниче? Тъй кажи!
Разрязал той хляба и лука на две и подал половинките на Фожане, който така стръвно се нахвърлил отгоре им, че дори забравил да благодари.
— На празен тумбак се толкоз бързо не яде — отбелязал поучително Кабюс. — Инак се издуваш и ти се пръска жлъчката.
— Прав си — съгласил се Фожане, но въпреки това не могъл да си наложи нито да отхапва по-малки залци, нито да ги преглъща по-бавно. Когато се нахранил, Кабюс му подал една манерка.
— Много бързо се нагълта. Добре ще е сега да поразредиш храната с малко винце, ако не искаш да се споминеш от задръстване на червата.
Фожане утолил жаждата си също толкова припряно, колкото и глада, сетне вирнал глава, разкършил плещи, изпъчил се и от висотата на капрата обгърнал с поглед гъмжащия в нозете му пазар, досущ като плувец, изскокнал на повърхността на море, където — аха! — и щял да се удави. Ококорил изпъкналите си очища, той най-обстойно огледал коня, яката му задница, сетне Кабюс и бузестото му червендалесто лице, накрая тежката, нова и солидна каруца, на която седял, и гордо се заозъртал наоколо. Сега и той принадлежал към света на щастливците, на онези, дето ядат.
— Бива ли го господаря? — шепнешком попитал той Кабюс.
— Ние господар нямаме! — отвърнал гасконецът. — Имаме си двама капитани. Ние, туй сме Кулондр, наречен още Желязната ръка, Марсал Кривоокия и аз. И тримата сме ветерани от Нормандския легион.
— А що за хора са капитаните? — полюбопитствал Фожане.
Кабюс се озърнал наоколо и рекъл:
— Не плащат повече от останалите, но що се отнася до работата, придирчиви са не само към людете си, но и към самите себе си. Това обаче в никой случай не е дом, в който само господарят яде хубав пшеничен хляб, а слугите — вонящи и клисави ечемичени питки. Всички се храним на трапезата на капитаните и ядем същото, което и те ядат.
— Е, от туй по-хубаво — здраве му кажи! — възкликнал Фожане и се облизал.
— Хубаво за търбуха, и дума да няма, но не и за волностите! — охладил ентусиазма му Кабюс. — Седнеш ли веднъж на капитанската софра, нито можеш да приказваш каквото ти на език дойде, нито пък да правиш каквото ти скимне. Капитаните не прощават безпътството никому!
— О, туй да е бедата! — прекъснал го Фожане. — Че то се хубост само близва, не се яде!
— Тъй си е — въздъхнал Кабюс, — но има глад, дето те престъргва не само в корема, но и другаде. А тук — щеш, не щеш — трябва да го озаптяваш, звяра му със звяр, че и как още! Нито е да подхвърлиш някоя по-завързана думица на прислужницата, нито е пък да я поощипеш, а речеш ли да се препънеш в дойката — начаса ти показват портата! При все че надали би те заболяло, ако се случи тъй, че се проснеш отгоре й. Уви — добавил той с усмивка, — колкото и да разправят, че мишка, дето си имала само една дупка, лесно се хващала, туй изобщо не важи за Мепеш!
— А как е другият капитан? — попитал Фожане, въздържайки се от каквато и да било забележка и без да посмее дори да се усмихне.
— Що е до работата, и двамата са една стока — отвърнал Кабюс. — Но виж, по оная част, дето ти я рекох, единият е като че ли по-разбран. Женен е, има и три деца. Не, четири! — поправил се той, като многозначително намигнал.
Пет години по-късно мепешки бъчви се намираха не само в цял Сарладе, но и чак в Перигьо, толкова майсторски бяха изработени. На онези от благородниците, които гледаха с лошо око на тази търговия, побратимството отговаряше, че си струва къде-къде повече да забогатееш от продажбата на бъчви и дялан камък, отколкото от грабежи и разбой подобно на тогова или оногова барон. Впрочем капитаните почти не посещаваха разточителните празненства по замъците, извинявайки се преди всичко с недъга на Совтер, но предпочитаха всъщност да си спестят разходите по ответното посрещане на толкова много народ. Не ще и дума, те също канеха, но общество малобройно, при това на вечери без танци, без песни, без игри и излишна разсипия на свещи, което от своя страна предизвикваше гнева на майка ми, жадна за повече веселие и блясък.