Величието на Франция

За краля Реформацията бе все едно „чумна зараза“. Но дори и тази метафора не беше негова. Бяха му я подшушнали. Заявяваше също, че на всяка цена искал да види народа си „пречистен и навеки избавен от подобна гибелна чума и напаст, каквато са упоменатите ереси“. Но такова бе твърдението на духовници и проповедници, което той хилядократно бе чувал и поради тази причина приемаше за чиста монета. И тъй, от страх да не би един ден тази „зараза“, тази „напаст“ или „чума“ да плъзне из цялото кралство и да застраши устоите на кралската власт, налагаше се тя да бъде изкоренена чрез едикти, с помощта на огнените съдилища, затворите, инквизицията и кладата. Твърде вероятно бе книгите, идващи иззад граница, също да пренасят заразата, тъй че и тях изгаряха. Освен това режеха езиците на най-сърцатите протестантски мъченици, и то отново от страх да не би като изповядват веруюто си от висотата на кладата, да заразят простолюдието. Кралят не можеше да проумее как, въпреки всички тези лекарства, „заразата“ все пак е успяла да се разпространи и намери адепти сред кралските чиновници, сред благородниците и високородните велможи, та дори и в лоното на самите съдилища, призвани да я сразят.

За десет години преследвания кралят не беше научил нищичко за онези, които преследваше. Безсъзнателно и недостойно, той влачеше мудно съществувание в коловозите на своите привички между съпругата си, Катерина Медичи, и Диан дьо Поатие, която караше вече петдесет и деветата си година. Страхуващи се една от друга, двете жени бяха предпочели взаимната търпимост и най-дружески си поделяха краля. Случеше ли се седналият в Дианиния скут Анри да забрави Катерина за по-длъжко време, заслепен, както и в деня на първата им среща, от шейсетгодишните гърди на любовницата си, Диан строго му напомняше за неговите задължения и го препращаше в леглото на съпругата му.

Що се отнася до политиката, то кралят, неспособен да вземе сам каквото и да било решение, с едното ухо слушаше Монморанси, а с другото — дук Дьо Гиз. Предпочитанията му определено клоняха на страната на Конетабъла, вероятно защото интуитивно предугаждаше у последния некадърност, почти равностойна на неговата собствена. За сметка на това Гиз му импонираше и тъй, в зависимост от сезоните, кралят се водеше по ума ту на единия, ту на другия, но понеже двамата преследваха крайно противоположни цели, политиката му беше крайно мъглява.

В Мисловника си баща ми отбелязва, че в действителност Анри II не е имал никакъв интерес да нарушава през 1557 година Воселското примирие39, особено като се има предвид, че то му оставяше завоюваните от него австрийски владения. Но Гиз, който се беше прославил при отбраната на Мец срещу Карл V40, мечтаеше да придаде нов блясък на величието си като разгроми Филип II Испански41. Беше победил бащата, сега жадуваше да срази и сина. Но в лекомислието си Гиз забравяше едно ново обстоятелство, а именно, че Филип II беше съпруг на английската кралица Мария Тюдор42, така че този път на Франция щеше да й се наложи да застане лице срещу лице с две могъщи кралства и да се сражава по всички свои граници.