Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Грейлок като че ли беше изненадан от въпроса. Замълча, после каза:
— Не мога да говоря за това. Баща ти е човек, които крие чувствата си. Но ще ти кажа друго: каквото и да си прочел в това послание, вземи го присърце и му вярвай, защото в този мъж няма подлост.
Той препусна и Ерик остана сам. И изведнъж почна да се смее. Всичко в живота му беше започнало с една подлост. Или Грейлок беше слаб съдия относно характера на своя господар, или Ото се беше променил, след като беше прелъстил майката на Ерик. Но за младежа не беше от значение кое от двете е истина.
Несигурен в собствените си чувства, той пое към къщи. Беше разбрал, че Грейлок няма да си губи времето да подчертава предупреждението на баща му, ако не го заплашваше смърт. За пръв път през живота си Ерик започна да обмисля напускането на Рейвънсбърг. Отново се засмя на иронията на съдбата, защото преди малко повече от месец дойде вестта, че гилдията е утвърдила регистрацията, подадена от Натан за Ерик като чирак.
Горчив метален вкус изпълни устата му и стомахът му се сви, докато крачеше в сумрака. Желанията му бяха малко, нуждите му — прости, но изглеждаше, че съдбата ги прави невъзможни.
Не знаеше какво да каже на майка си и крачеше състарен три пъти повече от възрастта си, с бавна и колеблива крачка и с рамене, сведени под непосилния товар.
3.
Убийство
Ерик спря.
Звукът на толкова много конски подкови, чаткащи по каменната настилка на пътя, беше нещо необичайно за Рейвънсбърг. Той смъкна вързопа с дрехи, който беше приготвил преди минута, и го сложи върху сандъка, където се намираха личните вещи на майка му.
Чаткането се усили и той разбра, че към хана се насочват група конници. Погледна към Мило, който тихо говореше с Фрида в другия край на кухнята. Решението да напуснат Рейвънсбърг беше трудно, но за най-голяма изненада на Ерик майка му не се възпротиви. Тя сигурно се беше отчаяла, че никога няма да осъществи девическата си мечта да види сина си узаконен. Натан се мъчеше да ги убеди да останат, а когато стана ясно, че все пак напускат, ги посъветва да заминат за Далечния бряг. Оцени много високо благородниците от Далечния бряг, херцог Марк, братовчед на краля и барон на Тулан, който беше направил всичко възможно, за да помогне на пострадалите от гибелното разрушение на областта от пиратите преди четвърт век. Заплахите на Стефан отвращаваха Натан, чиято представа за отговорността на благородниците пред обикновените люде се различаваше твърде много от житейския опит на повечето хора от хана.
Както би казал Мило, благородничеството на Запада се различаваше много от това в Даркмоор.
Ерик и Фрида събираха нещата си, готови да се качат сутринта на пътническата карета, която щеше да ги откара на запад към Крондор. Ерик трябваше да се отбие и в Дома на гилдиите с нарочно писмо от Натан, в което се обясняваше, че напускането му на ковачницата в Рейвънсбърг няма нищо общо с неговите занаятчийски умения. Описваха се повече подробности, отколкото Ерик би искал да научат чужди хора, но Натан го убеди, че гилдията е като едно семейство. Писмото молеше настойчиво гилдията да намери място за Ерик някъде на Далечния бряг или на Островите на залеза.
Тропотът на конете, влизащи в двора на хана, накара Фрида да хвърли тревожен поглед към Ерик. Бяха изминали само два дни, откакто Грейлок бе изгорил посланието на Ото, но тя се опасяваше, че Стефан може да избърза да причини зло на сина й.
Ерик отвори вратата и видя двайсетина мъже от баронската гвардия да слизат от конете. Водеше ги Оуен Грейлок.
— Майстор Грейлок, какво става?
Ерик очакваше Оуен да каже, че са дошли да го арестуват, но вместо това мечемайсторът на барона го хвана под мишница и го дръпна настрани от войниците.
— Баща ти. Получи нов удар. Свърнахме назад вчера следобед и сега трябва да направим престой. Лекарят казва, че няма да успее да стигне Даркмоор. Настанен е в „Опашката на пауна“ — най-скъпия хан в Рейвънсбърг, а свитата му ще бъде разпределена по другите странноприемници. Друг отряд язди цяла нощ към Даркмоор, за да предупреди баронесата. Баща ти няма да живее повече от няколко дни.
С учудване Ерик разбра, че вестта за предстоящата смърт на баща му не предизвиква у него никакви чувства. Посланието, което бе получил от барона, изпари и последните му детински мечти и ги замени с представата за човек, неспособен да извърши елементарното за жена си и детето си. Най-многото, което изпитваше, бе чувство на съжаление. Накрая рече:
— Не знам какво да кажа, Оуен.
— Помисли ли за последния ни разговор?
— Утре сутрин майка и аз напускаме града.