Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Добре. Стой настрани от площада тази вечер и гледай утре да си в каретата, когато потегля. Стефан и Манфред естествено са притеснени и не може да се каже какво е в състояние да направи избухливият ти брат. Докато старият е все още жив, той ще бъде, може би, с вързани ръце и ако не те мерне някъде, всичко ще е наред.
И като погледна войниците, добави:
— Докато заемам този пост при барона, ще останем тук.
Ерик разбра, че Грейлок нарочно е решил неговият отряд да отседне в хана „Червената патица“, заради евентуалните неприятности, и му каза:
— Благодаря ти, Оуен.
— Правя само това, което желае моят господар, Ерик. Сега влез и кажи на Мило, че се нуждая от всичките възможни стаи.
Скоро ханът се изпълни с хора, а Розалин, Фрида и Мило бързаха, за да подготвят стаите за гостите. Всеки войник наглеждаше собствения си кон, но Ерик и Натан трябваше да отнесат сено в обора и в големия открит корал от северната страна на хамбара, където бяха прибрани дванайсет от конете на отряда.
Ерик привърши с последната бала сено и се изплакна в ковачницата. Натан застана зад него и му каза:
— Съжалявам да чуя това за баща ти, Ерик.
Младежът повдигна рамене.
— Не съм много разстроен, Натан. Мило е бил единственият баща, когото познавам, макар че се е държал с мен повече като добър вуйчо. Ти, през последните пет месеца, се отнасяше с мен повече като със син, отколкото Ото през целия ми живот. Не знам какво трябва да чувствам.
— В тия неща няма „трябва“, момче. — Натан постави ръка на рамото на Ерик и го стисна. — Чувстваш това, което чувстваш, и то не е нито право, нито грешно. Ото е твой баща, макар и никога да не си го познавал. — После продължи спокойно: — Това усещане е много особено — когато съпругата ти е много заета с болестта на детето или когато слушаш бърборенето на малчугана след дълъг и уморителен ден, защото това е гласчето на твоето дете и именно то те прави баща, а не забременяването на една жена от теб. Всеки глупак може да го направи. Друго е, когато успокояваш детето, уплашено през нощните часове, или когато го подхвърляш във въздуха и то звънко се смее. Ти не си получил от Ото нищо от това. Мога да разбера как си се чувствал, когато е минал край теб.
— Ще ми липсваш, Натан. — Ерик погледна набития ковач в очите. — Наистина. Ти ми помогна да разбера много неща. Да разбера какво е баща.
И прегърна якия ковач.
— А ти — рече Натан — ми даде възможност да разбера какво би било, ако синът ми беше жив, Ерик. Винаги ще ценя това.
После с груб, лаещ смях додаде:
— Без да искаш, направи живота на следващия ми чирак ад, момче. Ти си много сръчен и с години опит. Може би ще си изпускам нервите с някое смотано момче на четиринайсет години, което досега не е стъпвало в ковачница.
— Не вярвам в това, Натан — каза Ерик. — Ти ще се отнасяш честно с него.
— Хубаво, да не се размекваме пред раздялата. Нека влезем да хапнем нещо преди войниците да се изяли всичко.
Ерик се засмя и едва сега осъзна, че е гладен, въпреки предстоящата му раздяла с родното място и факта, че никога нямаше да се върне; въпреки сянката на смъртта, надвиснала над баща му.
Влязоха в кухнята и намериха Фрида, заета с приготвянето на храната, като че ли беше една обикновена вечер в хана. Розалин тичаше между общата зала и кухнята, а Мило точеше бира и наливаше вино зад тезгяха.
Ерик и Натан се поизмиха и влязоха в залата. Вместо обикновения шумен разговор, войниците ядяха тихо и пийваха по чаша, като се стараеха да говорят ниско. Оуен седеше сам на една маса и им махна да седнат при него.
Мило им донесе големи стъклени чаши с вино и като се оттегли, Оуен каза:
— Накъде се отправяте утре, Ерик?
— За Крондор — отговори младежът. — До канцеларията на гилдията, за да взема документ за чирачество на друго място.
— На запад, така ли?
— Да. Към Далечния бряг или Островите на залеза.
— Открили са — каза Натан — скъпоценни камъни и злато в планините близо до Джорнил, така че народът се стича натам. Търговските фирми от Свободните градове, както и всеки авантюрист, крадец или мошеник, са се насочили натам. Но от друга страна, това е добре, защото херцогът на Крудий е поискал допълнителни ковачи, както и други занаятчии за своите селища.
— Тия места не са се променили много — кимна Оуен — и повечето от нас са дошли на тоя свят, без да могат да ги променят. Но извън нашите места с малко амбиция, здрав разум и зрънце късмет един обикновен човек може да стане богат и дори да влезе в редовете на благородничеството.
— С късмет да станеш богат можеш, предполагам — каза Ерик. — Но обикновен мъж да стане благородник?