Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Джехане вече познаваше много от жените и неведнъж се беше измъквала навън нощем, за да хапне, да пийне и да се посмее с тях. От уважение към лекарката, която израждаше децата им и лекуваше болестите и раните им, тогава те не приемаха клиенти. Джехане намираше тези жени и тъжните, без време помъдрели момчета, за по-приятна компания от почти всичките си градски познати, и в Квартала, и извън него. От време на време се замисляше какво ли би трябвало да говори това за нея.
Тук, сред съборетините, пръснати около реката и крепостния ров, съвсем не се живееше безгрижно и често викаха Джехане да лекува раните от нож, които жените си нанасяха. Тук бяха представени и трите религии, но тя прекрасно знаеше, че свадите нямат нищо общо със слънцето, звездите или луните, а ваджиите, които бяха изгонили жените от града, бяха общ враг. Джехане знаеше, че няма да я предадат.
Нуная им продаде трите мулета, без дори да трепне с тежките си, силно гримирани клепачи. Тук не беше място да се задават лични въпроси. Всеки си имаше своите тайни и своите рани.
Джехане се качи на едното муле, Велас и Хусари яхнаха другите две. Беше прието жените да яздят странично, но Джехане винаги беше намирала това за глупаво и неудобно. Лекарите имаха право да проявяват ексцентричност и тя яздеше като мъж.
Беше лято, реката се влачеше бавно и лениво. Докато я прекосяваха, Джехане почувства как в мулето й се удари някакъв тежък плаващ предмет. Тя потрепера — досещаше се какво е. Мулето се задърпа яростно и Джехане едва не падна, докато се опитваше да го укроти.
Излязоха от водата и се насочиха на север към дърветата. Джехане се огледа назад само веднъж. В стражевите кули по стените, в двореца и високите къщи на Фезана светеха фенери. Свещи, запалени от мъжете и жените, които се криеха зад тези стени от спотайващите се в мрака опасности.
А в реката и дворцовия ров плаваха обезглавени тела. Сто тридесет и девет на брой.
Сто и четиридесетият мъж яздеше до нея и може би страдаше от жестока болка, но не се оплакваше.
— Погледнете — каза Велас. Наоколо цареше непрогледен мрак.
Джехане погледна нататък, където сочеше той, и видя в далечината червения отблясък на огън. Сърцето й затуптя учестено. Открит огън сред степта — това можеше да значи много неща, но нямаше как да се разбере. Сега беше сред чужд, враждебен свят, в откритата, равнина, сама посред нощ с един стар слуга и един дебел търговец. Всичко, което знаеше и разбираше, беше останало зад гърба й. Дори жалкото предградие на проститутките пред градските стени сега й се струваше сигурно и спокойно.
— Мисля, че се досещам каква е тази светлина — след кратко мълчание заяви Хусари. Гласът му прозвуча спокойно и с увереност, която отново я изненада. — Всъщност сигурен съм. Да идем там.
Джехане, която се беше уморила от мислене, докато ги измъкне от града и осигури мулетата, с удоволствие се остави той да ги води. Мина й през ума, че това приключение, този общ порив за мъст могат да свършат по-скоро, отколкото си представяха, но остави мулето си да последва това на Хусари към огъня, пламтящ насред равнината.
Така не след дълго, малко след като беше изгряла бялата луна, тримата влязоха в лагера на Родриго Белмонте, Капитана на Валедо, и неговите петдесет войници, тръгнали да събират летния париас. И Джехане разбра, че този толкова дълъг ден и нощта още не са свършили.
Глава 4
Селяните от Орвила, дванайсет на брой, бяха дошли заедно във Фезана с натоварените си мулета и пак заедно си тръгнаха по пладне, когато пазарът затвори. Един-двама с удоволствие биха останали да позяпат войниците, които наперено се разхождаха из града, но това би означавало да се връщат сами към село без защитата на групата. В този неспокоен край, толкова близо до ничията земя, в такива смутни времена размотаването из града — а защо не и посещението на онова интересно предградие край северната стена? — би могло да им излезе скъпо и те предпочетоха сигурността.
Доста преди вечерната молитва те благополучно наближаваха Орвила с покупките си — всичко онова, което бяха получили срещу седмичната си реколта. Никой от тях дори не подозираше за случилото се във Фезана този ден. Щяха да го научат по-късно, но тогава нямаше да им е до това. У дома ги очакваше нещастие, с което трябваше някак да се справят.