Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Жена му Елиане стоеше в коридора пред затворената врата и слушаше как съпругът й, от четири дълги години ням като смъртта, се учи да произнася буквите на азбуката, после пробва кратки думички, също като дете, което опитва какво може да каже и какво не. Навън беше съвсем притъмняло. Дъщеря им, единственото им дете, беше някъде извън стените на цивилизацията и сигурността, където рядко стъпваше женски крак, при опасностите на широкия свят. Елиане държеше дълга запалена свещ и ако някой я наблюдаваше отстрани, щеше да види изписаната върху още красивото й лице болка.
Тя остана така дълго, преди да почука и да влезе в стаята. Прозорците още бяха отворени, както ги беше оставила Джехане. В края на този ден, белязан от смъртта, когато оттатък портите на Квартала още долиташе скръбен плач, звездите бяха както винаги безметежни. Скоро щяха да изгреят луните — първо бялата, после синята, а нощният ветрец щеше да разхлади напуканата от летния зной земя, по която мъже и жени ходеха и дишаха. И говореха.
— Ейия? — каза мъжът й и за Елиане бет Данел това прозвуча като музика.
— Квакаш като жаба — каза тя и тръгна да застане зад стола му.
В слабата светлина на свещта го видя да се усмихва.
— Къде беше досега? — попита тя. — Мили мой. Толкова ми липсваше.
— Ейия — произнесе още веднъж той името й и се изправи. Очите му бяха черни ями и винаги щяха да си останат такива.
Той разтвори ръце и тя се потопи във вселената на прегръдката му, облегна глава на гърдите му и си позволи почти невъобразимия разкош да потъгува.
Горе-долу по същото време дъщеря им беше от другата страна на крепостната стена и се пазареше с няколко проститутки за покупката на три мулета.
Всъщност Джехане знаеше няколко скрити изхода в крепостната стена. Някои от тях бяха прекалено тесни, за да мине през тях мъж с телосложението на Хусари, но в самия Квартал, в северозападния му край, зад едно дърво беше скрит ключът за малко по-широк тунел в каменната стена. Той беше най-близкият и най-удобният, макар че Хусари успя да се промуши само с помощта на Велас.
Когато се измъкнаха навън и застанаха на поляната край реката, ненадейно от тъмнината жизнерадостно прозвуча глас, който Джехане познаваше:
— Добре дошли, странници! Ще желаете ли да ви отведа в Градината на всички наслади, каквито Ашар дарява само в отвъдното?
— Може и да дарява, но не и на киндатите — отвърна Джехане. — Тази вечер почти успя да ме съблазниш, Хасинто.
— Джехане! Докторке! — Жената, която се приближи, беше силно напарфюмирана и отрупана с накити. — Прощавай, не те познах! При кого те повикаха?
— При никого. Тази вечер аз имам нужда от помощта ви. Нищо чудно ваджиите и муардите да са по петите ми.
— Чумата да ги тръшне дано! — възкликна жената, която бяха нарекли Хасинто. — Не им ли стига толкова кръв за един ден?
Очите на Джехане бяха свикнали с тъмното и вече различаваха слабичката фигурка, пестеливо облечена в нещо много тънко и разголено.
— Какво ти трябва? — попита Хасинто. Джехане знаеше, че е само на четиринайсет.
— Три мулета и мълчанието ви.
— Нямай грижа. Ела, ще ви заведа при Нуная.
Джехане не беше изненадана. Ако някой изобщо имаше някаква власт в тази общност на жени и момчета извън крепостните стени, това беше Нуная.
Тя не беше жена, която си губи времето в празни приказки. Мъжете, които бързаха, го знаеха — а ако не го знаеха, скоро го научаваха. Клиентите, които идваха при нея, много бързо се озоваваха от другата страна на крепостните стени, облекчени и с олекнали кесии.
Покупката на мулетата беше проста сделка. Джехане — единствената жена-лекар във Фезана — от няколко години лекуваше градските проститутки. Най-напред в квартала им в града, до източната стена, а сега и тук, на север, от външната й страна, след като ваджиите ги бяха изхвърлили в предградието край реката.
Тази акция беше последната от цяла серия епизодични, повтарящи се изблици на праведен гняв, които бележеха отношенията между града и търговките на плътска любов. Жените с право разчитаха да се върнат вътре след не повече от година — за да се озоват отново отвън само след година-две.
Като се знаеше, че жените, а и немалко момчета, които можеха да бъдат купени, живееха извън стените, съвсем нормално беше да има и скрити изходи. Нямаше град на света с жители, живеещи извън крепостните стени — законно или не, — който да остане запечатан.