Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Исхак поклати глава.
— Още, Амар.
Ибн Хайран отново се поколеба.
— Винаги има още нещо зад онова, което правят мъжете, бен Йонанон. Ще ми позволите ли да го запазя за себе си? Аз самият тази вечер ще си тръгна от Фезана и ще следвам собствения си път. След време мотивите ми може би ще станат ясни.
Той се обърна към Джехане. В светлината на свещта и нахлуващите отвън лъчи на залеза очите му бяха студени и чужди. Ала онова, което беше казал, й стигаше. Тя вече знаеше достатъчно.
— След като слугата… вече го няма — продължи той, — е малко вероятно муардите да се появят, но ако все пак стигнат дотук, не бива да намерят нищо. Съветвам ви да пропуснете вечерята и да тръгнете веднага щом се мръкне.
Джехане кимна. С всяка следваща минута все по-ясно осъзнаваше колко опасен и странен е светът, в който беше навлязла по своя воля. Сутрешният пазар, лечебницата, привичният порядък — всичко вече й изглеждаше много далеч и бързо избледняваше.
— Ще ви дам един съвет, ако позволите. Не знам какво смята да прави ибн Муса, но няма да сбъркате, ако се установите за известно време на север, във Валедо.
— Пращате киндатка при джадитите? — рязко го прекъсна Джехане.
Той сви рамене.
— Живяла сте с тях по време на обучението си в чужбина, баща ви също.
— Това бяха Батиара и Фериерес.
— Отново съм сразен! — възкликна той. — Ако продължавате в този дух, наистина ще трябва да скоча от прозореца. — Изражението му отново се промени. — На полуострова нещата се менят, Джехане. И може много скоро да се променят напълно. Не е зле да си спомните, че докато се плаща париас, Валедо гарантира сигурността на Фезана. Не знам дали това се отнася за вътрешния… контрол от страна на Картада, но по въпроса може да се спори, стига ибн Муса да пожелае. Това може да се използва като повод. Колкото до вас, на ваше място определено бих избягвал Руенда и Халоня, но крал Рамиро от Валедо е интелигентен човек.
— А войниците му?
— Някои от тях.
— Колко успокояващо!
Зад нея баща й издаде звук на неодобрение.
— Джехане, не можете да разчитате на сигурност, ако напуснете тези стени. — Ибн Хайран я погледна право в очите. — Трябва да го разберете, преди да тръгнете. Ако нямате по-определени планове, работата като лекар под закрилата на Валедо с нищо няма да е по-лоша…
— Защо решихте, че нямам планове? — прекъсна го тя. Чудно нещо, колко бързо успяваше да я ядоса!
— Извинявайте — отказа се от опитите си да я убеждава той.
— Къде?
Джехане не би отговорила на ибн Хайран по ред причини, но на баща си трябваше да каже. Той не й беше продумал четири години до тази вечер.
— Рагоса — лаконично отговори тя.
Дори не беше помисляла за това, преди ибн Хайран да заговори, но след като името беше изречено, изведнъж изпита чувството, че цял живот се е стремила нататък, към бреговете на езерото Серана, към реката и планините на изток.
— Аха. — Ибн Хайран замислено потърка гладката си брадичка. — Да, цар Бадир не е най-лошият избор.
— И Мазур бен Аврен също.
В гласа й прозвуча предизвикателство. Той се засмя.
— Киндатският принц, разбира се. На ваше място щях да внимавам, Джехане.
— Защо? Познавате ли го?
— Разменяме си писма и стихове от години. Книги за библиотеките си. Бен Аврен е изключително умен мъж.
— И какво? Нима това е толкова лошо за главния съветник на царя на Рагоса?
Той поклати глава.
— Аз съм последният човек, който би ви отговорил на този въпрос. Просто бъдете внимателна, ако попаднете там. Не забравяйте, че съм ви предупредил. — Той замълча за миг, загледан през прозореца. — Но ако искате да заминете — за себе си не говоря — ще трябва да сложим край на пререканията. Струва ми се, че чувам гласове долу. Надявам се да са Хусари и Велас.
Сега и тя чу гласовете и ги позна.
— С ваше позволение, сер Исхак, ще си тръгна по същия път, по който дойдох. — Ибн Хайран отново подмина Джехане, за да стисне ръката на баща й. — Но искам да ви задам един въпрос. От четири години се чудя нещо.
Дъхът на Джехане спря. Баща й бавно извърна глава към ибн Хайран.
— Кажете ми, ако не искам твърде много, знаехте ли какво рискувате, когато изродихте последното дете на Алмалик по този начин?