Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Вен премигна отново, след което се поклони отсечено и усмивка изви ъгълчетата на устните му.
— Считайте го за сторено, Ваше Височество.
— Наречи ме „Ваше Височество“ още веднъж и ще ти сритам задника — каза Конлан и на лицето му се появи унила усмивка, която бързо изчезна. — Трябваше да изчакам, признавам. Но това не е всичко, което трябва да призная. Налага се да обсъдим нещо. Считайте го за въпрос от изключителна спешност.
Вен повдигна едната си вежда. Тялото му, ако беше възможно, се напрегна до още по-голяма степен на предпазливост, докато обръщаше глава наляво и надясно в изследване на плажа и тъмнината напред.
— Какво има? Райзън? Попадна ли на някакви вампири или променящи формата си приятелчета? Дай ми някого, с когото да се бия, по дяволите.
Аларик се плъзна безшумно по пясъка, докато се приближаваше, напомняйки на Конлан акула, която се готви за атака.
— Каква беше заплахата? — настоя той. — Да не би да се сблъска с някаква нова форма на магия, която може да контролира дори и елементите?
Конлан поклати глава, претегляйки думите си.
— Почти съм сигурен, че ще съжалявам, че ви казвам това. Но имате право да знаете. Особено когато се отнася за потенциална слабост.
Само че сега говореше за своята лична слабост. Слабост на наследника на трона. Политическата стратегия на Атлантида щеше да настоява да си мълчи.
Военната стратегия на Атлантида — да разкрие всичко.
Той измери Вен и Аларик с поглед. Вен бе неговото семейство, а Аларик му беше приятел от дете. Конлан никога не бе крил нищо от тях. И все пак, докато се взираше в свирепия зелен блясък на мощта, блестяща в очите на жреца, Конлан стигна до неприятно заключение, че не беше съвсем сигурен, дали Аларик може да каже същото за себе си.
Конлан повика защитниците си да се приближат, след което заговори ясно в официалния тон, съответстващ на положението му. Без значение, че тази формалност се усещаше фалшива след толкова много години.
По дяволите, може би ако звучеше като крал, щеше се почувства като такъв.
— Моята припряност да тръгна бе неподходяща и неправилна в този случай. Брат ми ми напомни, че един добър крал позволява на воините си да правят това, за което са обучени.
Той измери лицето на всеки воин, а след това продължи с мрачен глас.
— Въпреки това, чувствайте се предупредени. Аз ще бъда крал и дори сега съм върховен принц. Ще действам, както сметна за редно през цялото време.
Той замълча и внезапно се ухили на Вен.
— Просто се опитай да не изоставаш, братле.
Хуморът напусна лицето му и Конлан вдигна глава, за да провери аромата на вятъра за някаква промяна в елементите, сканирайки околността за някой от живите или неживите наблизо. После изпрати мисловен сигнал, за да докосне Райли отново и проскърца със зъби, когато осъзна, че раздялата им дори за кратко го прави напрегнат.
Раздразнителен.
По дяволите, коя беше тя? Или по-скоро какво бе тя?
Дори не осъзна, че той бе останал в съзнанието й, незабелязано, докато изминаваше краткото разстояние до малкия си дом. Конлан беше нарушил връзката по време на разговора със своите воини и Аларик.
Той й изпрати нежно докосване. Аз съм тук, Райли. В безопасност ли си?
Той усети стреснатото й ахване и почти можеше да я види. Нейното докосване се върна при него, емоциите й пърхаха като малки морски анемонии4 в съзнанието му.
Конлан? Все още можеш да говориш с мен? Но аз съм на почти десет мили от брега на морето и някак зная, че ти все още си там.
Мога да те почувствам, акнаша. И ще те пазя. Ти си много важна за… моя народ.
Тя му отговори с лек намек за смях — това и непреодолимото усещане колко е изтощена.
Това е една много приятна мисъл, но аз не съм важна за никого. Просто имам нужда да взема една вана с мехурчета и да си легна да спя. Довиждане.
С тези думи усети как вратите към съзнанието й се затвориха рязко и прекъснаха връзката му с нея. Той трепна от усещането и устата му пресъхна. Бореше да опази тялото си от повторно втвърдяване при мисълта за голото й тяло, блестящо във вана с ароматни мехурчета. Той стисна очите си и изпъшка.
Вен присви очи.
— Какво има? Заплахата?
Очите на Конлан рязко се отвориха и видя брат си и останалата част от Седемте, навели се в бойна готовност, с приготвени остриета. Аларик вдигна ръце във въздуха, сякаш за да призове мощта си, а океанските вълни незабавно отвърнаха в грохотна симфония, разбивайки се в брега.
4
Морските анемонии са група морски, хищни животни, наричани още „цветя на океана“. Хранят се с планктон или малки рибки — Б.пр.