Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Изплашено сърне — повтори мисис Чик. — Никога! Бедната Фани! И все пак колко я обичах!
— Не трябва да се разстройвате, скъпа моя — с успокоителен глас й заговори мис Токс. — Наистина! Много сте чувствителна.
— Ние всички имаме недостатъци — продължи мисис Чик, като ридаеше и клатеше глава. — Убедена съм, че ги имаме. Никога не съм била сляпа за нейните. Не съм твърдяла подобно нещо. Съвсем не. И все пак колко я обичах!
Какво удовлетворение изпитваше мисис Чик — една доста обикновена и глупава особа, в сравнение с която покойната й снаха беше истинско въплъщение на женски ум и доброта — да се отнася покровителствено и съчувствено към паметта на тази дама (точно така се бе отнасяла към нея и докато беше жива) и напълно да си вярва, да се самозаблуждава и да се чувствува прекрасно поради съзнанието за своята снизходителност. Колко извънредно приятна добродетел е снизходителността, когато сме прави, също тъй приятна, когато грешим и съвсем не сме в състояние да обясним как сме придобили правото да я проявяваме!
Мисис Чик все още си бършеше очите и клатеше глава, когато Ричардс се осмели да я предупреди, че мис Флорънс е будна и се е привдигнала в леглото. Тя се събудила, каза кърмачката, с мокри от сълзи очи. Но никой друг не забеляза сълзите освен Поли. Никой друг не се наведе над нея, не й прошепна ласкави слова и не чу силното биене на сърцето й.
— О, скъпа дойке — проплака детето, като я гледаше умолително в лицето. — Позволи ми да легна до братчето си!
— Защо, миличка моя? — попита Ричардс.
— Ох, мисля, че то ме обича — зарида детето отчаяно. — Позволи ми да легна до него. Умолявам те!
Мисис Чик майчински се обади и каза, че тя трябвало да заспи като послушно дете, но Флорънс повтори молбата си с уплашен вид и с пресекващ от сълзи и ридания глас.
— Няма да го събудя — каза тя, като закриваше лицето си и свеждаше глава. — Само ще го докосна с ръка и ще заспя. Моля ви, моля ви, позволете ми да легна до братчето си тази вечер, защото смятам, че то ме обича.
Без да казва нито дума, Ричардс я вдигна, отнесе я до малкото креватче и я положи до бебето. Момиченцето се промъкна колкото можа по-близо, като се стараеше да не наруши съня му, протегна едната си ръка и плахо го прегърна, скри лицето си в другата, върху която падаше влажната й, разпиляна коса, и притихна.
— Горкото детенце — промълви мис Токс. — Навярно нещо е сънувало.
Този незначителен случай прекъсна разговора и стана трудно той да бъде подновен. Освен това мисис Чик така се разстрои от размишленията за собствената си снизходителност, че загуби настроение. Затова двете приятелки скоро привършиха чая си и един слуга бе изпратен да наеме файтон за мис Токс. Мис Токс имаше голям опит в наемането на файтони и потеглянето й обикновено й отнемаше доста време, тъй като тя педантично извършваше предварителните приготовления.
— Бъди така добър, ако обичаш, Таулинсън — нареди мис Токс, — първо да вземеш перодръжка и мастило и четливо да запишеш номера.
— Слушам, мис — отговори Таулинсън.
— След това, ако обичаш, Таулинсън — продължи мис Токс, — бъди така добър да обърнеш възглавницата. Тя обикновено — обърна се мис Токс към мисис Чик — е влажна, скъпа моя.
— Слушам, мис — отговори Таулинсън.
— Също така ще те помоля, ако обичаш — рече мис Токс, — да предадеш тази визитна картичка и един шилинг. Той трябва да ме закара на този адрес и да разбере, че в никакъв случай няма да получи повече от един шилинг.
— Слушам, мис — отговори Таулинсън.
— Съжалявам, че ти създавам толкова грижи, Таулинсън — продължи мис Токс, като го гледаше замислено.
— Съвсем не, мис — отвърна Таулинсън.
— Тогава, ако обичаш, подхвърли на кочияша, Таулинсън — каза мис Токс, — че дамата има чичо съдия и че ако той си позволи някаква дързост спрямо нея, ще бъде сурово наказан. Можеш да му намекнеш за това, ако обичаш, съвсем приятелски, все едно знаеш, че това се е случило с друг човек, който е умрял.
— Разбира се, мис — отговори Таулинсън.
— А сега желая лека нощ на моя мил, мил, мил кръщелник — рече мис Токс, като съпроводи всяко повторение на епитета с град от нежни целувки, — а вие, Луиза, моя скъпа приятелко, обещайте ми да вземете нещо топло, преди да си легнете, и да не се тревожите!
С огромно усилие чернооката Нипър, която бе гледала невъзмутимо, се удържа в този критичен момент, чак до последвалото излизане на мисис Чик. Когато най-сетне детската стая се изпразни от посетители, тя навакса за предишното си въздържание.