Опасна дарба или поредният Фауст

Тя пристъпва в нямата сцена от тъмния ъгъл, иззад часовника, чиито стрелки са застинали на място. Скърцането на обувките й върху каменния под е единственият звук. Гривната й от черен оникс е ръчно изработена тук в Русия, подарък от царя — онзи човек там, който държи съпругата си — преди отвратителната революция. Тя минава през рояка куршуми. Някои от тях падат със звън на пода. Не може да спаси всички — децата, които е гледала като собствени рожби. Вече знае, че ще трябва да започне отначало, на друго място, като гувернантка на други кралски особи. В яда си насочва една от пушките срещу войника, застанал в съседство. Когато времето тръгне отново, двамата ще се застрелят взаимно, без никаква идея как и защо. Тя съзнава прекрасно, че Алексей никога няма да бъде здрав и силен. И че Анастасия е умна. Пренарежда телата на семейството, като кукли. Останалите ще прикрият Анастасия. Възможно е тя дори да оцелее след екзекуцията. Русата жена въздиша и тръгва към стълбите. Когато навлиза в безкрайното лято, щраква с пръсти. Завалява дъжд, часовникът започва да отброява времето, в нощта отеква пушечен залп.