Опасна дарба или поредният Фауст

— Днес три пъти.

Бел наведе глава. Припомни си часовете, прекарани под душа, докато наблюдаваше как гърдите й почерняват под водните струи, припомняйки й за истинската й същност.

— Е, скъпа, ще ти помогна с удоволствие. Само че ти също трябва да направиш нещо за мен.

— И какво е то? — попита уплашено Бел.

Гувернантката я успокои:

— Не се притеснявай, не е толкова голямо, колкото нещата, които вече съм искала от теб.

— Какво трябва да направя?

— Дреболии. Нищо, което не би направило всяко момиче на твоята възраст. Виждаш ли онзи мъж там? — тя посочи един почтен човек с посивяла брада, който седеше три реда пред тях. — Първо, искам да намериш начин да го поканиш на гости. Мислиш ли, че ще успееш?

Бел кимна, но вдигна учудено вежда. Това беше твърде странна задача. Защо мадам Вилрой не го поканеше сама? Бел знаеше отговора — мадам Вилрой обичаше децата да участват в нещата, които тя прави. Сякаш искаше да има съучастници във всичко. Сякаш искаше да ги въвлече в престъпленията си, след като самата тя не можеше да бъде наказана. Това беше единствената й слабост през всичките години, през които бе трупала опит.

— След това искам да занесеш лека вечеря на Кристиан.

— Лека вечеря? — Бел повтори бавно необичайната поръчка. — Кога?

— Да — отвърна спокойно мадам Вилрой. — Ще ти кажа кога.

— Какво трябва да му занеса?

Мадам Вилрой вирна глава и опря пръст в бузата си, сякаш задълбочена в мислене. Накрая каза:

— О, не знам. Хотдог? Много е лесно. Или хамбургер.

— Но това е много странно.

— Някои хора имат странни навици, скъпа. Просто направи каквото ти казвам.

Бел трябваше да признае, че сделката беше твърде приемлива. Много по-лесна, отколкото очакваше първоначално. Но всъщност сделките на мадам Вилрой бяха такива. Предлага нещо, кара те да помислиш, че е невъзможно да го получиш, после казва какво иска в замяна и то изглежда съвсем лесно в сравнение с останалите възможности.

— Добре — рече Бел и повтори за по-сигурно. — Да поканя онзи мъж на гости и да занеса вечеря на Кристиан. Разбрах.

Изглеждаше фасулска работа. Бел не можеше да си обясни защо мадам Вилрой досега не й беше дала това умение. Задачите, които й възложи, изглеждаха, съвсем безобидни. След като познаваше добре гувернантката си, зачуди се дали зад тях не се крие нещо. Вдигна очи и видя, че човекът със сивата брада обръща глава, за да погледне към нея. От другата страна на пътеката Люси погали ръката на Томас. За един миг очите й срещнаха неговите, но той бързо отмести поглед. Тя наведе глава и се изкашля, а жената до нея стана, за да си потърси друго място. Един от разпоредителите се спъна в пътеката и изпусна наръч програми, които се разпиляха по пода.

— Добре, съгласна съм.