Синът на Ной
- Автор: Шмитт Эрик-Эмманюэль
- Серия: Кръговратът на незримото #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Китинска
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Синът на Ной». Краткое содержание книги:
Той погали няколко книги, чиито чуждоземски букви не познавах.
— В крайна сметка Сталин ще убие руската душа — колекционирам произведенията на поетите-дисиденти.
Отчето ни бе предало! Вероятно отгатна упрека в очите ми.
— Не, не те предавам, Жозеф. За евреите, сега ти си тук. Сега ти си Ной.
Приключвам тази история на една сенчеста тераса над море от маслинови дървета. Вместо да се оттегля с приятелите си за следобедна почивка, аз не избягах от жегата, защото слънцето носи веселие в сърцето ми.
Петдесет години минаха от онези събития. В крайна сметка направих бар-мицва, поех предприятието на баща ми и не се покръстих. С истинска страст изучих религията на предците си и я предадох на децата си. Но Бог не дойде на срещата…
Никога през целия ми живот на набожен евреин, а след това на безразличен евреин, не открих онзи Бог, който бях почувствал в детството си в онази малка селска църква, между вълшебните стъклописи, ангелите, които носеха гирлянди, и мъркането на органа, онзи благ Господ, който се носеше над букетите от лилиум, над нежните пламъчета, над миризмата на лъснато с восък дърво и наблюдаваше отгоре скритите деца и селяните съзаклятници.
Продължих да се виждам с отец Понс. Върнах се в Шамле първо през 1948 година, когато общината нарече улица на името на мадмоазел Марсел, която тъй и не се върна от депортация. Всички бяхме там, всички деца, които тя бе приемала, хранила и снабдявала с фалшиви документи. Преди да открие плочата в нейна памет, кметът произнесе реч, посветена на аптекарката, като спомена и баща й, герой от предишната война. Сред цветята се мъдреха снимките на двамата. Вгледах се в снимките на Подяволите и на полковника: еднакви, съвсем еднакви, еднакво ужасно грозни, само дето военният имаше мустак. Трима дипломирани равини славословеха паметта и смелостта на онази, която бе дала живота си за нас, а след това отчето ги заведе да видят предишната му колекция.
По време на сватбата ми с Барбара, отчето получи възможността да влезе в истинска синагога и да проследи развитието на ритуала с истинска наслада. След това често идваше в дома ни за Рош ха-Шана5 или за рождените дни на децата ми. Но аз предпочитах да ходя в Шамле и да слизам с него в криптата на църквата, която неизменна ни предлагаше уюта на хармоничния си безпорядък. През тези трийсет години той често ми казваше:
— Започвам колекция.
Разбира се, нищо не може да се сравнява с Холокоста и никое зло не може да се сравнява с друго зло, но всеки път, когато някой народ на земята биваше застрашен от лудостта на други хора, отецът се втурваше да опазва вещи, които свидетелстваха за тази застрашена душа. Все едно събираше необходимите неща в своя Ноев ковчег — колекция на американските индианци, виетнамска колекция, колекция на тибетските монаси.
Докато си четях вестниците, можех да предвидя как при следващото ми посещение отец Понс щеше да ми заяви:
— Започвам колекция.
С Руди останахме приятели. Допринесохме за изграждането на Израел. Аз дадох пари, а той се засели там. Хиляди пъти отец Понс заявяваше, че се радва, задето вижда свещения иврит да възкръсва.
В Йерусалим, институтът „Яд вашем“ реши да присъжда наградата „Праведник на народите“ на онези, които по време на нацизма и терора бяха въплъщавали най-доброто от човешката природа и бяха спасявали евреи с опасност за живота си. Отец Понс получи титлата Праведник през декември 1983 година.
Той така и не научи, току-що бе починал. Вероятно с неговата скромност нямаше да одобри церемонията, която Руди и аз замисляхме, сигурно щеше да протестира, че не бива да му благодарим, че само е изпълнил своя дълг и е послушал сърцето си. В действителност, такава церемония щеше да донесе най-голямо удоволствие на нас, неговите деца.
Тази сутрин Руди и аз се поразтъпкахме по пътеките в гората, която в Израел носи неговото име. „Гората на отец Понс“ съдържа двеста седемдесет и едно дървета, които символизират двеста седемдесет и едно спасени деца.
Сега вече млади храсти растат край дънерите на по-старите дървета.
— Виж, Руди, ако дърветата станат повече, това вече нищо няма да означава…
— Нормално е, Жозеф. Ти колко деца имаш? Четири. Ами внуци? Пет. Като спаси теб, отец Понс всъщност спаси девет души. При мен — дванайсет. При следващото поколение ще бъдат повече. И все повече и повече. След няколко века ще е спасил милиони човешки същества.
— Като Ной.
— Невернико, ти си спомняш Библията, а? Изненадваш ме…
5
Еврейската Нова година. — Бел.пр.