Синът на Ной

Усещах, че отец Понс е объркан от всичкото това учене, на което се бе посветил заради мен. Както мнозина католици, преди той не бе познавал особено добре Стария Завет и бе очарован да го открие, както и някои от тълкуванията на равините.

— Жозеф, има дни, в които се чудя дали не е по-добре да съм евреин — ми казваше той с блестящи от вълнение очи.

— Не, отче, останете си християнин, не си давате сметка какъв късмет имате.

— Еврейската религия набляга на уважението, а християнската на любовта. Питам се дали уважението не е по-основополагащо от любовта? А също и по-постижимо… Мисля, че е възхитително, но нереално да обичам врага си, както проповядва Исус, и да си подавам и другата буза. Най-вече в този момент. Ти би ли подал и другата си буза на Хитлер?

— Никога!

— Нито пък аз! Вярно е, че не съм достоен за Исус. Целият ми живот няма да стигне, за да му подражавам… Само че може ли любовта да бъде задължение? Може ли човек да заповядва на сърцето си? Не мисля. Според великите равини уважението е по-висше от любовта. То е постоянен дълг. Това ми се струва възможно. Мога да уважавам онези, които не обичам или са ми безразлични. Но да ги обичам? Всъщност, има ли нужда чак толкова да ги обичам, ако ги уважавам? Любовта е трудно нещо. Човек не може нито да я предизвика, нито да я контролира, нито да я принуди да продължи дълго. Докато уважението…

Той почеса плешивия си череп.

— Чудя се дали ние, християните, не сме просто сантиментални евреи…

Тъй си вървеше животът ми, в ритъма на учението, възвишените разсъждения върху Библията, страха от нацистите, нападенията на хората от съпротивата, все по-многобройни и смели, игрите с другарите ми и разходките с Руди. Бомбардировките не щадяха Шамле, но английските летци избягваха „Жълтата вила“, може би защото беше далеч от гарата и най-вече, защото отец Понс бе взел мерки и бе издигнал знамето на Червения кръст върху гръмоотвода. Парадоксално, но обичах въздушната тревога: никога не слизах в скривалището с другарите си, а с Руди гледахме зрелището от покрива. Самолетите на „Роял Еър Форс“ летяха толкова ниско, че можехме да видим пилотите и да им отправим приятелски поздрав.