Синът на Ной

Мадмоазел Марсел, макар и измъчвана, не бе казала нито дума. Само че нацистите, при обиск в дома й, бяха намерили негативите от снимките, които красяха фалшивите ни документи.

Бяхме разкрити. Нямаше нужда даже да си сваляме панталоните. Нацистите трябваше само да отворят паспортите ни, за да открият измамниците.

За двайсет минути всички еврейчета бяха събрани в едната спалня.

Нацистите ликуваха. А ние бяхме смазани от ужас. Бях толкова притеснен, че не можех да мисля. Дори не си давах сметка, че се подчинявам послушно.

— До стената с вдигнати ръце. Бързо!

Руди се плъзна до мен, но това не ме успокои, очите му бяха изхвръкнали от страх.

Отец Понс се хвърли в битката:

— Господа, скандализиран съм, не знаех нищо за тяхната самоличност! Не съм допускал, че тези деца може да са еврейчета. Доведоха ми ги като арийци, чисти арийци. Бях измамен, подиграли са се с мен и са злоупотребили с моята доверчивост!

Изведнъж шефът на Гестапо грубо го попита:

— Кой ви доведе тези деца?

Отец Понс се поколеба. Изтекоха десет бавни секунди.

— Не мога да ви лъжа: тези тук ми ги доведе мадмоазел Марсел, аптекарката.

— Това не ви ли учуди?

— Тя непрекъснато ми поверяваше сирачета. От петнайсет години насам. Много преди войната. Тя е добър човек. Беше свързана с група доброволци, които се занимаваха с деца с нещастно детство.

— А кой плащаше пансиона им?

Отецът стана смъртно блед.

— Всеки месец пристигаха пликове на името на децата. Можете да проверите в счетоводството.

— Откъде идваха тези пликове?

— От доброжелатели… От кого да идват? Записано е в книжата ни. Можете да проверите.

Нацистите му повярваха. Шефът им пускаше лиги само при мисълта да докопа списъците. Внезапно отец Понс атакува без да се огъне.

— Къде ги водите?

— В Малин.

— А след това?

— Не ви засяга.

— Дълго ли ще бъде пътуването?

— Със сигурност.

— Тогава нека оправя нещата им, да им напълня куфарите, да ги облека и да им дам храна за из път. Чада мои, не може да се отнасяте така с деца. Ако ми бяхте поверили вашите деца, щяхте ли да приемете да ги пусна така?

Началникът с мазните ръце се колебаеше. Отецът се втурна в тази пукнатина:

— Знам, че не им мислите злото. Хайде, ще оправя всичко и ще дойдете за тях призори.

Хванат в този шантаж на чувствата и притеснен от наивността на свещеника, началникът на Гестапо искаше да му покаже, че не е лош човек.

— Точно в седем утре сутрин те ще бъдат чистички, облечени, нахранени и строени в двора с багажа — кротко настоя отец Понс. — Не ме обиждайте. Занимавам се с тях от години: когато някой ми повери дете, може да ми има доверие.

Шефът на Гестапо хвърли поглед на трийсетината еврейчета по ризи, припомни си, че няма да има камион до следващия ден, помисли, че му се спи, отпусна рамене и измърмори: