Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Уби ли го?
— Разбира се — отвърна магьосникът. — В края на краищата той беше само човек.
— В постъпката ти няма безчестие — съгласи се лорд-регентът. Безчестие беше само ако убиеш някой от Народа или от равна на Народа раса.
— Забравените воювали срещу такива като нас, обитатели на една горска страна, наречена Елвандар.
При произнасянето на тази дума очите на лорд-регента се оживиха.
— Елвандар — повтори той тихо. — Това означава Родината на Народа. — Но той усещаше и по-дълбок смисъл.
В далечни времена Народът бе служил на друга раса, страшните валхеру, като техни роби, затънали в упадък. Сетне дошло Великото въстание, война, при която се развихрил хаос и била разкъсана тъканта на пространството и времето. Далечните предшественици на таределите, които на своя език се наричали едели, били сред най-могъщите слуги на валхеру. Те били Тъкачи на заклинания, учени, изучаващи могъществото на своите господари. Много от тях загинали на други светове, макар че се смяташе, че неколцина успели да избягат и да намерят убежище. Съществуваше слаба надежда, че някъде сред звездите има оцелели, успели да се измъкнат от властта на валхеру през проломите в пространството и времето.
На Анкардия от тях бяха дошли не повече от двеста — магьосници, ловци и техните семейства. Бяха се озовали в сурова страна, но постепенно я бяха превърнали в свой дом. С течение на времето народът им бе процъфтявал и се бе множил, за да достигне милиони.
През последните няколко века бяха разкрили тайната на преместващата магия, с чиято помощ можеха да проникват през тъканта на вселената. Най-малко дузина магьосници бяха загинали при изучаването на тази магия, но сега вече можеха да стабилизират разломите и да изучават нови светове, някои от които бяха негостоприемни, а на други биха могли да оцелеят с неимоверни усилия. Имаше и няколко, които изглеждаха обещаващи, и на тях Клановете на Седемте звезди бяха построили колонии. Някои от тези колонии се бяха разраснали и процъфтели.
Народът се множеше и когато срещаха други раси, таределите се спогаждаха с тях, стига те да не се противяха на волята им. Ако обаче не отстъпваха, биваха смазвани. Един величав път… докато не се натъкнаха на демоните.
— Обитателите на Елвандар служат на кралица… — продължаваше магьосникът.
Лорд-регентът се облещи.
— Как е посмяла!
— Тя е надживяла нашия крал — побърза да вметне магьосникът. — Той… може и да не е бил кръвен родственик.
Лорд-регентът почувства забележката като удар. Сред най-древните познания съществуваше легенда за първия крал и кралицата на Народа, които помогнали да се справят с бедствията по време на Войната на хаоса, прогонила елдарите от Родния дом.
Малко бе известно за тях, освен делата и имената им, които не биваше никога да бъдат произнасяни на глас, за да не бъдат обезпокоявани духовете им. Но бяха записани в архивите и се четяха от всички хранители на познание и лорд-регенти.
— Името й?
— Казват, че било Агларана.
— Дар — тихо каза лорд-регентът.
— Означава също и Ярка луна — допълни магьосникът, — защото най-голямата от трите луни на този свят е известна с названието Дар.
— Повикайте мага учен! — провикна се лорд-регентът. После кимна на магьосника: — Продължавай, но не говори за това, нито за Забравените, докато не свикам Събор. Какво друго знаеш за тези хора, които се плодят като мишки? Имат ли водач?
— Хората са разделени на много народи с много водачи. И непрекъснато воюват помежду си.
— Това е добре. Друго?
— Джуджетата живеят в мир със своите съседи, стига никой да не ги безпокои. Освен това има таласъми и други твари.
— Таласъми?
— Леа оркха — уточни Ларомендис, завъртя глава в почуда и продължи: — Баща ми ме възпита в благочестивост, както всички от нашия род, но ще призная, че съм изпитвал съмнение. — Леа оркха, или таласъми, бяха кошмарни същества, измислени за да плашат малките деца. — Те почитат тъмни, древни богове и проливат жертвена кръв. Съчетават се с троли и други нисши раси.
— Таласъми… как така не са ги изтребили?
Магьосникът повдигна рамене — човешки жест, който бе заимствал неволно и който накара лорд-регента да се намръщи.
— Не зная — рече тихо магьосникът. — В целия този хаос и несекващи войни сред човешките племена, изглежда, не им остава време да се занимават с таласъмите.