Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Готов съм да ви служа, милорд — отвърна магьосникът.
— Напоследък понесохме тежки удари. Врагът ни изтика от твърдината Тандар и Модария падна.
Магьосникът не каза нищо, но лекото трепване на очите му бе по-силно от въпрос.
— Няма оцелели — въздъхна лорд-регентът.
Модария беше последният от граничните светове, така че сега цялото население на Народа се намираше на Андкардия.
— Накарахме ги да платят скъпо, но както винаги за всеки от тях губехме по трима наши. — Дълбокият му глас беше почти безстрастен, когато добави: — Трябва ни безопасно убежище, магьоснико. Дали онзи свят е безопасен?
Настъпи тишина. Ундалин не издържа и се провикна:
— Говори! Безопасен ли е?
— Там има следи от демони. Не са пресни, но… демоните са били там.
Лорд-регентът отметна ядно глава и за миг даде воля на измъчващите го чувства.
— Значи и там няма да намерим спасение!
— Само следи, милорд — уточни магьосникът. — Не открих демони.
— Как е възможно това? — попита лорд-регентът и го изгледа ядосано.
— При пътешествията си видях много страни и чух безброй разкази. Преди около век демоничен господар стигнал до тази земя, ала не водел войска. Той се превъплътил в облика на жена, кралица на хората, и завладял една трета от света, преди да бъде спрян. Магьосник с голяма мощ, подпомаган от други магьосници и човешка армия, сразил демона и го прогонил.
Лорд-регентът бе свел глава, докато слушаше разказа.
— Само един демон — каза тихо. — Това е необичайно. — Помълча замислено, после добави: — Но има ли един, това означава, че ще го последват и други.
— Милорд, нося и надежда. В разказите се намеква, че този демон не е дошъл на въпросния свят чрез магия, а по-скоро през… портал.
— Демоничен портал!? — възкликна лорд-регентът. — Тази история става все по-древна, магьоснико. И все по-невероятна — инак как ще обясним присъствието на демони сред смъртните? Та нали всеки маг учен още от времето преди времето знае, че демоните не могат да се появят в някой свят, ако не са били призовани! Не желая повече да слушам подобно богохулство, освен ако не държиш да последваш участта на брат си!
Лицето на магьосника се изопна.
Лорд-регентът продължи с по-нисък глас и успокоително:
— Той е жив.
— Във вашата тъмница, милорд?
Лорд-регентът не успя да скрие усмивката си.
— В клетка, която поставих в малък двор. Мисля, че тъмницата влияе зле на здравето му. Исках да е жив, когато се върнеш. Ако се върнеш. Там напича слънце, може би следобед дори му става горещо, но е добре.
Лицето на магьосника едва не се изкриви от гняв, но той се овладя.
— Оцеляването на брат ти зависи от това дали ми служиш вярно, магьоснико — добави лорд-регентът.
Магьосникът наведе глава.
— Милорд, и аз, и Гуламендис сме ваши верни служители. Винаги е било така.
Настроението на лорд-регента видимо се влоши.
— Недей да ми своенравничиш, магьоснико. — Той посочи на запад. — Равнините на Делт-Аран са осеяни с труповете на воини, които „ми служат вярно“. С всеки от тях народът ни се топи. В Тандамар има деца, които никога няма да видят лицата на бащите си. На пет свята се бихме с Демонските легиони и на всеки от тях оставяхме свидни жертви, които са „мои верни служители“, както и техните жени и деца. — Зад гнева на лорд-регента магьосникът долови болка. — Моят дядо и баща му са се възправяли срещу врага и също са били „верни служители“. И са дали живота си за нас. Няма да опозоря спомена за тях, като простя на виновните за този ужас. Сега те са тук, на Света на Седемте звезди, откъдето няма накъде да бягаме. — Отново сниши глас и добави: — Освен на Родния свят.
Магьосникът мълчеше. Това беше стар спор, бяха го водили и преди. Ларомендис и брат му се занимаваха с мистични изкуства, призвание, което дори в по-добри времена не предизвикваше уважение, а сега времената съвсем не бяха добри. Ларо беше Майстор на илюзията, заклинател, който можеше да убие воин, като използва волята и въображението си, създавайки толкова реална илюзия, в която противникът с един удар да покоси самия себе си. Гуламендис беше Укротител на демони и един от тези, които обвиняваха за ужасяващата участ, стоварила се върху Народа. Ларо и брат му бяха отгледани от майка си в едно далечно селце и тя знаеше, че синовете й са наследили голяма магична сила и ужасяваща дарба.
— Пак питам, безопасен ли е този свят? — повтори лорд-регентът.