Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Лорд-регентът го подкани с жест да продължи.
— Този свят е познат с няколко названия на различни езици, но най-често е наричан Мидкемия — това е човешка дума. Страната, която ви показах преди малко, е планинска земя, известна като Сивите кули. Долината някога е била убежище на Забравените. Едно човешко племе на име цурани ги е прогонило на север, откъдето те така и не се завърнали. На юг живеят джуджета, но има естествени прегради между долината и територията на джуджетата. Някои древни мини все още ги свързват, но са изоставени и лесни за отбрана. На север има пътеки и стари пътища, водещи към мястото, накъдето са се оттеглили елфите. Установим ли се в тази долина, можем да се разширим във всички посоки. На изток земите владее една човешка федерация, назовала се Свободните градове. Те са зле организирани и лесно могат да бъдат покорени. Основната опасност идва от запад, защото там са граничните постове на вероятно най-силната нация… — Той млъкна, забелязал, че лорд-регентът е вдигнал ръка.
В залата влезе възрастен елф с широка роба, понесъл древна книга, в която се съдържаше историята на Народа от Времето преди. Очите му бяха помътнели от възрастта. Зад него крачеше млад елф, неговият наследник, който, когато не помагаше за проучванията на мага учен, се подготвяше да поеме отговорностите на неговата служба.
И двамата се поклониха пред лорд-регента и той каза:
— Мидкемия. Известна ли ни е тази дума?
Магът учен притвори очи. Младият помощник му зашепна нещо на ухото.
— Говори високо! — нареди лорд-регентът. — Никой не шепне в моя двор.
Младият елф го погледна изплашено и заговори:
— Моля за прошка, милорд. Не исках да изглежда, сякаш крия нещо от вас. Въпросът е, че съвсем наскоро преглеждах някои от първите записки и се натъкнах на това име.
Магът учен вдигна ръка и младежът млъкна.
— Това е Тандареи, милорд, той е още млад и вероятно малко припрян, но умът му е остър като моя на младини. — Очите на стария учен за миг се навлажниха. — Скоро тази служба ще премине в неговите ръце и бих искал да ви го препоръчам.
Младият историк се поклони ниско.
— Е, добре — рече лорд-регентът на Тандареи. — Какво знаеш за този свят?
— Във времето преди времето — поде младият историк, цитираше ритуалните слова от древните митове, — преди Народа ни да избяга от Яростта. В онези дни ние сме били роби в Родния си свят, управлявани от жестоки господари, известни като Повелителите на силата, Ездачите на дракони. После се появила Яростта и небесата били разкъсани, а Ездачите на дракони се издигнали, за да се включат във величава война. Мнозина от Народа загинали и още повече били изгубени между звездите, изоставени там от господарите им, когато се прибирали, за да се бият с Яростта. И докато продължавала войната — говореше младият маг учен, притворил очи, сякаш четеше от древния текст в ума си, — много по-незначителни същества, дакан шокета, дена оркха и достан шули, дошли на Родния свят през златен мост, бягайки от Яростта. — Спря да си поеме дъх, после продължи: — Мидкемия е дума, използвана, милорд, от дакан сокета, това е древното слово на нашия Народ за човеците. Хората нарекли нашия Роден свят Мидкемия.
Лорд-регентът затвори очи, като че се молеше наум. После ги отвори и каза:
— Значи наистина е нашият Роден свят! — Обърна се към Ларомендис: — Разкажи ни още за тази долина, онази, която ми показа.
Магьосникът кимна и почна:
— На запад се намира един от гарнизоните на народа, за който ви казах, поданиците на Кралството. Хората там живеят в малки градове, не по-големи от нашите, три от тях се казват Тулан, Каре и Крудий. Добре са укрепени. Можем да ги изолираме по суша, но те разполагат с многочислени флотилии и ще могат да се поддържат по море. Ще трябва да ударим едновременно и бързо и трите крепости и да ги завладеем.
— Когато му дойде времето. Но първо ще се наложи да изградим сигурно предмостие на Родния свят и да измислим някакъв план, с който да спечелим още време. — Лорд-регентът се замисли за миг за това как великото Бариерно заклинание, сферата, удържаща настъпващия Демонски легион, отслабва на север. Пред изминалите десет години я бяха пробивали на три пъти и според последния доклад наскоро отново била пробита на запад. Сраженията бяха изключително кръвопролитни и мнозина бяха платили ужасна цена, докато магьосниците възстановяват пробива. Накрая бариерата щеше да падне навсякъде, така че не разполагаха с време. Единствено героизмът би могъл да удържа врага, докато не пристигнат подкрепления. Той погледна Ларомендис и добави: — Планът за завладяването на този свят ще бъде подложен на обсъждане. Но това е работа на други. На теб ще поставя нови важни задачи.