Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Може ли личният състав на музея - който се състои само от жени - да ни подскаже нещо за Бонд? - попита без особен ентусиазъм Фелиша.
- Разбира се! Например, че е истински мъж - ухили се Рейнолдс. - И има какво да се научи за него - добави след малко той. Патерсън се люлееше като момче на стола и я гледаше подигравателно. - Естествено, че зададох на всяка въпроса в какви отношения е била с Бонд и целият екип отговори: в добри, но чисто професионални. Изглежда, че е бил справедлив и опитен, но не особено общителен ръководител. От само себе си се разбира, че всяка от тях би могла да премълчи нещо. Възможно е някъде тук да се крие любовна връзка. Тук или на друго място. Не мисля обаче, че целият личен състав лъже, защото, по разказите на очевидци, той не приличал на женкар. Една от служителките, струва ми се, че онази, която работи в магазинчето - прелисти бележника си Рейнолдс, - точно така, това е Джулия Уайлд, та тя определено твърди, че Бонд съвсем не се интересувал от жени. Откакто преди няколко години се развел с жена си, въобще не проявявал интерес към противоположния пол.
- Не е проявявал интерес към жени ли? Според мен това означава, че е имал някакви тайни - ухили се Патерсън.
Фелиша се дразнеше от навика му да се прави на глупак. И все пак се съгласи с предположението му. В тихите води винаги можеше да се намери нещо.
- Мисля, че можем да напреднем, ако започнем с онова, което е под носа ни - каза Джонс. Понякога се изразяваше мъгливо, като Пития, и този път бе точно така.
- Тоест с жертвата, а не с местоработата й? - предположи Фелиша.
- Точно така. Човекът е имал семейство. Естествено, че трябва да се започне от него - съгласи се Джонс.
- Проблемът е в това, че всички, с които разговарях, твърдят в един глас, че Ефраим Бонд отдавна не поддържал никакви отношения със семейството си. Родителите му са умрели, братя и сестри няма, децата му живеят в други части на страната и не го навестяват дори за Деня на благодарността. Бившата му жена също е напуснала отдавна щата и се е преместила някъде на север, за да е по-близо до внуците си.
- Значи трябва да се порови. Нито един човек не може да живее сам по себе си - настояваше Джонс.
Фелиша изстена. Всички я погледнаха с интерес, очаквайки важни признания.
- Все едно да търсиш игла в копа сено. А не намери ли нещо по-конкретно в музея тази сутрин? - попита Фелиша Рейнолдс. - Нищо ли по-особено не се е случвало през последните дни?
- Не. Най-обикновени дни. Само дето секретарката и чистачката са забелязали, че Бонд е изглеждал още по-затворен в себе си от обичайното. Чистачката каза, че сякаш криел някаква тайна. Ах, да, възможно е да има нещо. Бонд наредил на секретарката си да изпрати в университета парче от кожата от гръбчето на една книга за анализ в университета, но така и не съм записал коя по-точно. Директорът е искал да разбере от кожата на какво животно е направено гръбчето. Струва ми се, че тази задача й се е сторила странна. Иначе не би ми казала за нея. Не мога обаче да си представя как това би могло да е свързано с убийството.
- Искам да се заема с това - погледна умоляващо към Джонс Фелиша. Бе готова на всичко, само и само да не се качва на самолета и да лети на север, за да води подтикващи към депресия разговори с потресените роднини. А освен това имаше предчувствие. Още от самото начало й се струваше, че убийството е свързано с музея, но не с онези, които работят в него, а със самия музей, с експонатите му или може би с литературното наследство на Едгар По. Не знаеше дали пазителите на литературните музеи си изясняват често от каква кожа е направена подвързията на една или друга книга, но щом секретарката си бе направила труда да съобщи за това на следователя, не трябваше да се пропуска такова едно насочване. Тук може би имаше нещо.
- Добре - каза Джонс. - Ще се захванем сериозно със семейството. Рейнолдс и Патерсън ще разберат къде живее цялата тази компания, ще се свържат с най-близките полицейски участъци и ще са готови за кратко пътуване. Стоун, ти ще се заемеш с онова, което имаме тук, на самото място. Огледай по-внимателно хората в музея! Разбери всичко възможно за това парче кожа. Преди да приключим, Лаубах, докладвай накратко докъде са стигнали твоите хора.