Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Така както Алма се превърна в леля осиновителка за Ирина, Сет пое ролята на братовчед, защото все не му се получаваше желаната роля на любим. През трите години, откакто бяха заедно, връзката им, основана на самотата на Ирина, на зле прикриваната страст на Сет и на общото им любопитство по отношение на Алма Беласко, се закрепи. Друг, не толкова упорит и влюбен младеж като Сет, отдавна би се предал, но той се научи да владее нетърпението си и се нагоди към костенурското темпо, наложено от Ирина. Нищо не постигаше с бързане, защото при най-малката проява на агресивност тя се отдръпваше и после минаваха седмици, докато той отново си отвоюва изгубените позиции. Ако случайно се докоснеха, тя се отместваше, а ако той посегнеше съзнателно, тя заставаше нащрек. Сет напразно търсеше нещо, което да обясни нейната недоверчивост, но тя държеше миналото си запечатано. От пръв поглед никой не би могъл да отгатне истинския характер на Ирина, която се бе утвърдила като любимка на клиентите в "Ларк Хаус" с откритото си и мило държание, но той знаеше, че зад тази фасада се спотайва плаха катеричка.
През тези години книгата на Сет взе да добива форма без особени усилия от негова страна благодарение на материала, предоставен от баба му, и на дързостта на Ирина. Върху Алма падна задачата да събере историята на семейство Беласко – единствените ѝ останали роднини, след като войната покоси семейство Мендел в Полша, а брат ѝ Самуел още не беше възкръснал. Беласко не фигурираха сред най-личните фамилии в Сан Франциско, но бяха сред най-заможните; произходът им се коренеше в треската за злато. Именита фигура в рода бе Давид Беласко, театрален режисьор и продуцент, импресарио и автор на над сто творби, който напуснал града през 1882 година и триумфирал на "Бродуей". Прадядото Исаак принадлежал към клона, който останал в Сан Франциско, там пуснал корени и натрупал състояние със солидна адвокатска кантора и с добър нюх за инвестиции.
Подобно на всички мъже в рода, Сет стана съдружник в кантората, въпреки че му липсваше борбеният инстинкт на предишните поколения. Беше се дипломирал по задължение и упражняваше право от жал към клиентите, а не от доверие към правосъдната система или от алчност. Сестра му Полин, с две години по-малка от него, беше по-подходяща за този занаят, но това не го освобождаваше от задълженията му към фирмата. Беше навършил трийсет и две години и главата му още не беше увряла, кореше го баща му; оставяше трудните дела на сестра си и се забавляваше, харчейки необмислено и редувайки като носни кърпички половин дузина кратковременни приятелки. Хвалеше се с призванието си на поет и на цар на мотоциклета, за да впечатли обожателките си и да всява ужас у родителите си, но все пак не мислеше да се отказва от сигурните приходи от кантората. Не беше циничен, а мързелив за работа и непостоянен във всичко останало. Той пръв се изненада, когато установи, че в куфарчето, в което би трябвало да носи документи за съда, се множат страници от ръкопис. Това тежко куфарче с карамелен цвят и със златните инициали на дядо му, гравирани отгоре, беше истински анахронизъм в разцвета на дигиталната ера, но Сет го носеше, защото вярваше, че притежава свръхестествена мощ – как иначе да се обясни спонтанното набъбване на неговия ръкопис. Думите сами се раждаха в плодовитата утроба на куфарчето и спокойно се разхождаха из географията на неговото въображение. Това бяха двеста и петнайсет страници, написани на един дъх, които той не си направи труда да редактира, защото планът му беше да разкаже всичко онова, което успее да измъкне от баба си, да добави нещо от себе си и после да плати на анонимен писател и на съвестен редактор, които да придадат форма и да изгладят текста. Тези страници не биха съществували без настояването на Ирина да ги изчита и без безцеремонните ѝ критики, с които го принуждаваше регулярно да произвежда партиди от по десет-петнайсет листа; така те се рояха, а той се превръщаше в писател.