Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
От време на време Марк проплаквал. Никол седнала на един стол и настанила момченцето на коленете си, за да покаже, че няма намерение да мръдне от мястото си.
Леонс дьо Карвил не изглеждал особено впечатлен от тирадата ѝ.
– Както желаете – казал той с усмивка на човек, който продава билети за томбола. – Ще бъда кратък. Това, което искам да ви кажа, се изчерпва с няколко думи.
Пристъпил малко напред в стаята, като бегло погледнал към включения телевизор. В този момент давали някакъв американски сериен филм. Всъщност всички се намирали в хола, а той бил миниатюрен, най-много дванадесет квадратни метра, и все още обзаведен с мебели от формика27 както през седемдесетте години. Дьо Карвил стоял на по-малко от два метра от Витрал.
– Господин Витрал, да бъдем откровени един с друг. Никой никога няма да узнае кое момиченце е оцеляло след катастрофата. Коя е жива? Лиз-Роз или Емили? Никога няма да има нито едно достоверно доказателство. Вие винаги ще бъдете убеден, че спасеното бебе е Емили, а аз – че е била пощадена Лиз-Роз. Каквото и да се случи, ще бъдем на това мнение. Човешко е.
Дотук семейство Витрал били съгласни с него и кимали с глава.
– Дори съдията – продължил Дьо Карвил, – дори комисията, образувана за случая, няма да узнаят нищо. Съдията е длъжен да излезе с решение, но не се знае дали ще вземе правилното решение. Ези-тура. Господин Витрал, смятате ли, че бъдещето на едно дете трябва да се разиграва на ези-тура?
Не получил никакъв отговор от семейство Витрал. Те очаквали продължението. От телевизора се носели глупави смехове. Никол станала, изключила звука му, а после се върнала и отново седнала на мястото си.
– Господин Витрал, госпожо Витрал, ще бъда откровен. Направих проучвания за вас, както несъмнено и вие сте се осведомили за мен.
На Никол Витрал все повече не ѝ харесвала самодоволната му усмивка.
– Отгледали сте и възпитали децата си с достойнство. Всички го казват. Не ви е било леко. Научих за катастрофата на по-големия ви син Никола с моторетката преди четири години. Научих и за болките в гърба ви, Пиер, за слабите ви дробове, Никол. Съмнявам се, че със занаят като вашия... Е, в края на краищата искам да кажа, че още преди доста време е трябвало да си намерите друга работа. Заради вас и заради вашия внук...
Така. Дошъл си на думата. Никол притиснала Марк още по-силно към гърдите си, а той тихо проплакал.
– Накъде биете, господин Дьо Карвил? – попитал внезапно Пиер Витрал.
– Сигурен съм, че вече сте ме разбрали. Не сме врагове. Тъкмо обратното. В интерес на нашето Водно конче трябва да обединим силите си.
Никол Витрал рязко се изправила. Увлечен в изложението си, Дьо Карвил не забелязал това. Дори направил нещо по-лошо – продължил да излага мисълта си.
– Да говорим откровено. Сигурен съм, че сте мечтали да осигурите на децата и внуците си истинско образование и истински ваканции. Да им дадете всичко, което пожелаят. Всичко, което заслужават. Да им предоставите истински шанс в живота. А истинският шанс си има цена.
Дьо Карвил се увличал все повече и повече и не бил в състояние да осъзнае какво прави. Смаяни, Пиер и Никол Витрал мълчали.
– Пиер, Никол... Не зная дали нашето Водно конче е моята внучка или вашата, но поемам ангажимента да ѝ осигуря всичко каквото поиска, да задоволя всичките ѝ желания, да я направя най-щастливото момиченце на света. Ще отида дори още по-далеч. Както вече ви казах, извънредно много уважавам вашето семейство и съм готов също така да ви подпомогна материално, за да отгледате вашия внук Марк. Напълно си давам сметка, че за вас е много по-трудно да понесете тази трагедия, отколкото за мен и че заради нея ще бъдете принудени да работите още години наред, за да изхраните още едно гърло.
Никол Витрал се приближила до съпруга си. Гневът ѝ растял. Леонс дьо Карвил замълчал и след кратко колебание преминал направо към въпроса:
– Пиер, Никол, откажете се от правата си върху детето, върху Лили. Признайте, че тя се казва Лиз-Роз. Лиз-Роз дьо Карвил. И аз ще се закълна тържествено да бдя над вас и над Марк... Ще виждате Лили толкова често, колкото пожелаете. Нищо няма да се промени. Ще си останете нейните дядо и баба...
Погледът на Дьо Карвил станал почти умолителен, човешки.
– Умолявам ви да се съгласите. Помислете за бъдещето ѝ. За бъдещето на Лили...
Никол Витрал щяла да се намеси, но Пиер заговорил пръв, а гласът му бил учудващо спокоен:
– Господин Дьо Карвил, предпочитам да не ви отговоря. Емили не е за продан. Нито Марк, нито който и да било тук. Човек не може да купи всичко, господин Дьо Карвил. Това, че по време на катастрофата загина синът ви, не ви ли накара да го разберете?