Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Люсил Моро!
– Добре. Няма какво да губим. Я да видим сега...
Пиер Витрал грабнал телефона и набрал централата на вестника.
– Вестник „Л’Ест репюлбикен“ ли е? Добър ден. Казвам се Пиер Витрал, дядото на чудотворно спасеното бебе от катастрофата при Мон Терибъл. Да, на Водното конче. Бих желал да разговарям с една от вашите журналистки – Люсил Моро. Имам да ѝ казвам нещо по случая, и то нещо извънредно важно...
Пиер Витрал чувал в телефонната слушалка, че наоколо се суетели. След по-малко от минута задъхан женски глас прозвучал така тържествено, че по гърба му полазили тръпки.
– Пиер Витрал ли е? Аз съм Люсил Моро. Казвате, че има нещо ново? Важно ли е ?
– Леонс дьо Карвил току-що излезе от дома ми. Предложи ми петстотин хиляди франка, за да зарежа битката.
Последвали три секунди мълчание, които се сторили безкрайни на Пиер Витрал. После дрезгавият глас на пушачка нарушил мълчанието, а въпросът, който последвал, го накарал да подскочи:
– Имате ли свидетели?
– Целият квартал...
– Мили боже... Не мърдайте, не говорете с никой друг, ще се оправим някак и ще ви изпратим някой!
27 Вид фурнир, произведен за пръв път през 1912 г., който и до днес се използва за кухненски мебели. Носи името на новозеландската фирма „Формика Груп“, която го внедрява в производството на кухненско обзавеждане – бел. прев.
28 Квартал „Поле“, разположен като на островче насред пристанището на Диеп – бел. прев.
11
2 октомври 1998 г., 10.00 часът
Часовникът с рекламата на мартини показваше точно 10!
Марк бе нагодил темпото си на четене според минутите, които бавно напредваха. Четеше тетрадката и час по час поглеждаше часовника. Затвори я и я напъха между учебниците и тетрадките в раницата си. После тръгна към бара на бистрото с доволна усмивка. Мариам стоеше с гръб към него и усърдно търкаше чашите. Марк докосна с показалеца си цинковата облицовка на плота, сякаш натискаше звънец.
– Звъ-ъ-ън – натърти той. – Време е!
Мариам се обърна и изтри ръцете си с един парцал, сгъна го и после го остави настрана.
– Време е! – настоя Марк.
– Добре.
Мариам вдигна очи към часовника.
– Да, да, не си губиш времето... Очевидно не си от хората, дето проспиват Коледа...
– Не, наистина не съм такъв... Хайде, Мариам, побързай! Нали чу преди малко Лили. Имам практически занятия.
Очите на Мариам блеснаха.
– Разправяй ги на други тия, не на мен. Добре де, ето ти подаръка...
После отвори едно чекмедже, извади миниатюрното пакетче и го подаде на Марк. Той го сграбчи жадно и отстъпи заднешком към вратата на бистрото.
– Няма ли да го отвориш сега?
– Не... Представи си, че е нещо лично, интимно... Например секс играчка или пък мънички бикини, или слип...
– Не се шегувай, Марк.
– Защо искаш да го отворя пред теб?
– Защото се досещам какво има в пакетчето, остроумник такъв. За да си в състояние да се съвземеш, ако рухнеш...
Марк се вкамени и загледа втренчено Мариам.
– Знаеш ли какво има в пакетчето?!
– Да... Общо взето – да. Винаги е едно и също, когато...
Един видимо забързан клиент пръхтеше зад гърба на Мариам, гледаше редицата кутии с „Марлборо“ и нетърпеливо примигваше.
– Когато какво?
Mариам въздъхна.
– ... Когато момичето се измъква и си дава един час преднина, глупчо! И оставя младежа сам в бистрото ми.
Mарк прие бъзмълвно думите ѝ. Сети се за миг за пръстена със сапфир върху пръста на Лили, за туарегския кръст, който тя бе закачила на врата си. После разсеяно вдигна рамене. Изглеждаше напълно отнесен.
– До утре, Мариам. В същия час, на същата маса. До прозореца. Маса за двама, нали?
Сграбчи пакетчето в ръка, опита се да се овладее и излезе.
Докато подаваше три пакета цигари на нетърпеливия клиент, Мариам гледаше как Марк се отдалечава. Май му бе казала повече, отколкото трябва. Вече не бе сигурна в себе си. Марк и Емили бяха любопитна и доста странна двойка, не приличаха на никоя друга. Все пак Мариам бе сигурна в едно – че през следващите часове Марк щеше да реши съдбата си в зависимост от това, дали ще направи правилен, или неправилен избор.
Maрк изчезна сред студентите пред входа на „Париж VIII“ сякаш сивото му палто се стопи и се сля с асфалта. Мариам за миг забрави за него и се поразсея, наблюдавайки непрестанния наплив от минувачи. Maрк със сигурност се измъкваше, завладян от предчувствия и напълно уверен, че вижда нещата правилно.