Без теб

Опитната журналистка улучила точно в целта. Вече нямало човек, който, чувайки песента на Шарлели Кутюр, да не помисли за малкото момиченце с „нежни крехки крилца“, лежащо до смачкания самолет. За цяла Франция бебето станало „водно конче“. Прякорът останал. Приели го дори близките на бебето. Дори аз.

Какъв глупак съм бил! Водно конче!

В усърдието си стигнах чак дотам, че взех да проявявам интерес към тези безформени, дори грозни насекоми, да ги колекционирам и да давам луди пари, за да е пълна колекцията ми. И като си помисля сега... че целият този цирк стана заради някаква си журналистка, която просто успя да събуди хорската сантименталност. Ченгетата обаче се оказали по-малко романтични. Тъй като не искали да споменават нито едно от двете враждуващи семейства, всеки път, когато говорели за бебето, не го наричали нито Лиз-Роз, нито Емили, а измислили неутрален акроним, който включвал по една сричка от двете имена... Така че от Лиз-Роз и Емили се получило името ... Лили.

Пръв го използвал инспектор Ватьолие на една пресконференция. Не можело да се отрече, че това било страхотно хрумване. Виж ти, и ченгетата можели да бъдат романтични! Така името Лили остана, както остана и прякорът Водно конче24. Нещо като нежно умалително име. Нито Лиз-Роз, нито Емили. Просто Лили. Илюзия, химера, странно същество, в което се сливат две тела. Чудовище...

Щом заговорихме за чудовища, значи е настъпил моментът да ви занимая отново с ролята, която игра в тази история Малвина дьо Карвил.

Наясно съм, че... тя не би харесала сравнението...

А вие ще ми простите, че го правя... ще ме разберете... Това, ако щете, е от страничните щети, нанесени от драмата.

Леонс дьо Карвил бил волеви и решителен човек, свикнал да получава всичко, каквото искал. Само че нито едно от доказателствата не било в негова полза. Поради това той направил две грешки. Просто бързал прекалено много.

Първата му грешка засягала внучката му Малвина. Момиченцето било едва на шест години – жизнено дете, отгледано в пашкул, обожавано като кралица. Естествено, щяло да приеме трудно смъртта на родителите си, а може би и смъртта на сестричката си. Но заобиколена от психолози, от семейството на баба си и дядо си, щяла да се съвземе и да се възстанови напълно. Като всеки човек на този свят...

Само че тя била единственият жив свидетел, единственото живо същество, което било прекарало дни наред с Лиз-Роз в Турция през първите два месеца от живота на бебето. Които можело да се окажат и единствените...

Би ли могло дете на шест години да разпознае кърмачето... Да го познае със сигурност? Да го отличи от друго бебе?

Струва си човек да помисли по този въпрос... Единствена Малвина би могла да се противопостави на твърденията на бабата и дядото Витрал, защото тя единствена би могла да идентифицира детето от страна на Дьо Карвил и да каже дали то е Лиз-Роз. Леонс дьо Карвил трябвало да я пази и покровителства, а не да я кара да свидетелства и да праща полицаите по дяволите. Той имал средства за това, не е трябвало да иска нищо от детето, а да му осигури спокойствие, да му даде свобода, да изпрати внучката си далеч от тормоза и мъките, например в пансион за деца от богати семейства с учителки и медицински сестри, които щели да се държат мило с нея. Така тя щяла да бъде сред други изпълнени с живот весели деца, да живее насред някой голям парк, пълен с всякакви животни, каквито децата обичат... Но вместо да постъпи така, той изправил Малвина в центъра на общественото внимание и я карал да свидетелства – десет, двадесет, сто пъти пред десетки следователи, адвокати, ченгета, експерти...