Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Изненаданият Леонс дьо Карвил изведнъж повишил тон. Негово правило в живота било да не се оправдава. Марк високо заплакал в прегръдките на баба си. Сигурно го чула цялата улица „Пошол“.
– Не, господин Витрал, няма да ви позволя да ме поучавате. Нима смятате, че за мен не е унизително да дойда тук и да ви направя това предложение?! Дойдох да ви предложа единствена по рода си възможност да се измъкнете от това положение, да се справите с живота... а вие дори не сте способен да се възползвате от предложението ми. Гордостта е нещо красиво, но...
– Излезте!
Дьо Карвил не помръднал от мястото си.
– Излезте веднага! И не забравяйте куфарчето си! Колко има вътре? На колко оценявате Емили? На сто хиляди франка? Това е една хубава кола... Или на триста хиляди? Виличка с изглед към Северно море за старините ни?
– Петстотин хиляди франка, господин Витрал. И ако желаете, ще има и още след решението на съда...
– Разкарайте се!
– Допускате грешка... На път сте да изгубите всичко заради вашата гордост. И вие като мен знаете, че нямате никакъв шанс решението да бъде във ваша полза. Имам десетки адвокати, които са на „ти“ с експертите и натоварените с разследването полицейски служители. Познавам лично половината от съдиите в отдалечените от Париж съдилища. Всички тези хора не са от вашите среди. Нещата се купуват, господин Витрал, и вие прекрасно знаете това. Нещата се подправят. Това също отдавна го знаете. Чудотворно спасеното бебе от самолета ще се преименува на Лиз-Роз дори да се открият неопровержими доказателства за противното. Жива е Лиз-Роз. Това е решено. Така е писано. Така стоят нещата. Не съм дошъл като враг, господин Витрал, не бях задължен да го правя. Дойдох само за да уравновеся шансовете ни и доколкото е по силите ми, да дам шанс и на вас.
В ръцете на Никол Марк плачел все по-силно.
– Разкарайте се!
Дьо Карвил си взел куфарчето и се запътил към вратата.
– Благодаря ви, господин Витрал. Поне облекчих съвестта си... Без това да ми струва нито сантим!
Никол Витрал притиснала силно малкия Марк. Сълзите ѝ капели по косите му. Плачела, тъй като знаела, че Дьо Карвил не лъжел. Всичко, което казал, било самата истина. Семейство Витрал познавало и жестоката съдба, защото тя често ги навестявала. Винаги я посрещали с гордо изправена глава. Никол обаче си давала сметка, че нямат никакъв шанс да спечелят битката. Пиер Витрал обходил с поглед хола. Дълго гледал немия телевизор, без да вижда образа. Шокът му бил толкова голям, че не усещал болки в гърба си, защото страданието му било по-силно от тях. Погледнал отново към телевизора и в очите му блеснало пламъче, издаващо съпротивата му. После процедил през зъби:
– Не, господин Дьо Карвил, няма да спечелите.
Искам да ви запозная с анализа си, който направих след толкова години – и то съвсем хладнокръвно, – и той се състои в следното: през въпросната сутрин Дьо Карвил е допуснал груба грешка. Събудил гнева на Витрал. Ако това не се било случило, Витрал щял да понесе последиците от съдебното решение съвсем дискретно. Той и семейството му щели да стенат тихо от болка на фона на общото безразличие.
Мерцедесът още не бил напуснал „Ил дю Поле“28, когато Пиер Витрал извадил някакъв вестник от една полица на претъпкания шкаф.
– Какво ще правим? – попитала го жена му.
– Ще се борим... и ще го смачкаме.
– Ама как? Нали го чу? Той е напълно прав...
– Не, Никол, не! Емили има още един шанс. Той забрави една подробност. Думите му отговарят на истината, но издържаната му реч описва положението такова, каквото беше, преди да се появи Водното конче, преди Паскал и Стефани да отлетят към небето. Защото дотогава хората не ни познаваха. Но думите му не важат сега! И сега ние, ако пожелаем, ще станем важни, значими, Никол! Интересуват се от нас, говорят за нас във вестниците, по радиото...
После пак погледнал към немия телевизор.
– Също и по телевизията. Карвил сигурно не гледа много телевизия и не е наясно. Защото днес телевизията и радиото са почти толкова важни, колкото и парите...
– Какво... какво ще правиш?
Пиер Витрал подчертал някакъв телефонен номер във вестника.
– Ще започна с „Л’Ест репюбликен“. Защото те познават най-добре случая. Никол, спомняш ли си за онази журналистка, която пише дописките за Емили ?
– Дописки ли?! Имаше едва пет реда миналата седмица.
– Именно. Още по-добре. Още една причина да ни обърнат внимание. Можеш ли да намериш името ѝ?
Никол Витрал сложила Марк на един стол точно пред телевизора. Извадила една папка, прибрана под масата в хола, където старателно събирала всички статии, в които се говорело за катастрофата при Мон Терибъл. Отнело ѝ само няколко секунди да намери името на журналистката.