Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк мъчително преглътна. Гласът на Лили предизвика сълзи в очите му. „Лили, Марк е. Моля те, обади ми се, където и да си. Моля те, обади ми се. Целувам те. Държа на теб повече от всичко на света... Върни се при мен. Обади ми се“. После затвори и тръгна бавно по булевард „Сталинград“, като си повтаряше непрекъснато думите от писъмцето на Лили: „Да замина надалече“, „Да преосмисля нещата“, „Да изрежа мъртвите клонки“. Какво искаше да каже?!
Марк не беше глупав и бе напълно наясно, че навършването на осемнадесет години е само предлог. Цялата постановка бе свързана с тетрадката на Гран-Дюк, която Лили бе чела цяла нощ. Какво бе открила там? И какво бе отгатнала? „Да узнаем кои сме – и ти, и аз. И какво сме един за друг.“
Не! Марк не споделяше съмненията на Лили. Нищо не можеше да промени дълбокото му лично убеждение.
Стигна до площад „Генерал Льоклер“. Видя наредените един зад друг в стегнати редици автобуси от двете страни на улица „Габриел Пери“ и булевард „Полковник Фабиен“. Какво можеше да направи? Как да намери Лили? Да върви по същия път като нея? Да дочете дневника на Гран-Дюк, за да отгатне онова, което бе отгатнала тя? После изруга. Застана неподвижен да наблюдава идващите и тръгващите от площада автобуси.
Струваше му се абсурдно да седне да прочете стоте страници на Гран-Дюк с хипотетичната надежда да открие там някаква следа. Взе отново мобилния си телефон, стартира менюто и спря на буквата Б – Бачкането. Отдалечи се малко от площада, защото шумът от автобусите заглушаваше всичко и звънна в работата си.
– Ало, ти ли си, Женифер? Страхотно! Имам нужда от една информация. Трябват ми телефонът и адресът на един тип в Париж. Записваш ли? Казва се Гран-Дюк... Кредюл Гран-Дюк... Да, знам, знам, че не е често срещано име. Няма друг с такова име. Идеално! Ще ти е по-лесно.
Колежката му от „Франс Телеком“ му бе връстница, следваше чуждестранна литература и Марк често се чудеше как, без да полага каквито и да било усилия, тя лесно можеше да се влюби в него. С телефона до ухото си той вдигна очи и в продължение на няколко секунди наблюдаваше бялото небе и трите камбанарии на върха на базиликата „Сен Дени“, която се издигаше над всички сгради няколко преки надолу.
– Да? Ама наистина, намери ли го? Страхотно!
Марк надраска телефонния номер и адреса на Гран-Дюк. Извика „Благодаря“ на Женифер и побърза да затвори, за да набере на секундата номера на детектива. Звъня дълго и пак попадна на гласова поща. Марк изруга наум. Толкова по-зле, трябваше да играе с открити карти:
– Гран-Дюк? Обажда се Марк Витрал. На всяка цена трябва да се свържа с вас, всъщност най-добре е да се срещнем. Възможно най-бързо. Отнася се за Лили. Също и за вашата тетрадка, която сте написали за нея. Тетрадката е у мен. Лили ми я повери и аз сега я чета. Слушайте, ако получите това съобщение, обадете ми се на мобилния телефон. Тръгвам по най-краткия път към вас. Ще дойда най-много след четиридесет и пет минути.
Марк прибра телефона в джоба си. Бе събрал решителност. Върна се по стъпките си и бързо се заизкачва към крайната спирка на метрото по линия № 13. Гран-Дюк живееше на ул. „Бют-о-кай“ № 21.
Марк мислено отхвърли от маршрута си главните линии на метрото. От две години обикаляше Париж и се бе научил да се оправя, без да се налага да гледа картата на станциите. И така, линия № 13 по посока „Шатийон мон руж“ щеше да го отведе в центъра, минавайки през гара Сен-Лазар, „Шанз-Елизе“, „Инвалидите“, Монпарнас. Улица „Бют-о-кай“ сигурно се намираше някъде по линия № 6, по посока „Насион“, между „Гласиер“ и „Плас д’Итали“. Най-напред трябваше да направи смяна на Монпарнас. Най-много двадесетина спирки, а може би и малко повече. След няколко минути Марк бе отново пред университет „Париж VIII“ на улица „Ленин“. Хвърли отдалеч поглед към бистрото на Мариам, после се напъха в метрото. В подлеза, веднага след първия завой, леко заслонен от вятъра върху мръсен чаршаф, спеше някакъв тип, а до него бе кучето му – жълтеникав кльощав помияр. Човекът дори не просеше. Марк сложи два франка върху завивката му, без дори да намали крачка. Кучето обърна глава и го изгледа с почуда.
От две години Марк обикаляше парижкото метро и всеки път даваше по два франка, когато срещнеше някой несретник. Бе запазил този си навик от Диеп, където баба му винаги даваше по нещичко на уличните просяци. Година след година тя бе изграждала у Марк ска́лата на ценностите и го бе научила колко е важно хората да си помагат, бе му помогнала да преодолява страха си от бедните, да превъзмогне неудобството си и без да се срамува, да им дава по нещичко. Нейните уроци бяха залегнали като принципи на поведението му, като част от морала му както в Диеп, така и в Париж, навсякъде. А това му струваше цяло състояние! Лили мило му се подиграваше. Никой парижанин не би направил това. В такъв случай той не бе парижанин.