Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Лили харесваше скоростта, която развиваха виртуозните младежи, виковете и смеховете им. А в момента оживлението им ѝ помагаше да се успокои. А това никак не бе лесно. Всичко в душата ѝ бе объркано. Неотлъчно мислеше за тетрадката на Гран-Дюк. Добре ли бе сторила, като я бе дала на Марк? И дали той щеше да я прочете? Да, разбира се, щеше да я прочете... Но дали щеше да я разбере? Отношенията между Марк и Гран-Дюк бяха сложни. Не като между момче без баща и заместник-баща, но все пак детективът в продължение на толкова години бе единственото мъжко присъствие в живота му... Марк си имаше собствени убеждения и както сам често казваше – притежаваше и инстинкт... Но бе ли готов да приеме истината... Една съвсем различна истина? Съзнанието на Лили от дълго време бе в плен на всички тези въпроси. Но нямаше изход...
Точно срещу нея тренираше един състезател, който бе по-възрастен от другите. Сигурно вече бе навършил четиридесет години. Бе с леко посивяла коса и не я изпускаше от поглед. Бе спечелил всички „турнири“ и се представяше по-добре от конкурентите си. Бе свалил коженото си яке и не пропускаше случая да демонстрира мускулестото си тяло, очертаващо се под тениската му. Разхождаше очи из цялия площад като хищна граблива птица. Накрая погледът му се спря върху сините очи на Лили. Всичко в него наистина ѝ напомняше граблива птица – от гъвкавата елегантност, с която се промъкваше между пластмасовите конуси, до финото му, но властно лице.
Лили дори не го бе забелязала, не го бе отличила от останалите. Точно в момента мислеше за подаръка си за Марк, за зловещата постановка, която бе устроила. Беше ли необходима? В ъгълчетата на очите ѝ се появиха сълзи. Нямаше избор. Тряваше на всяка цена да отдалечи Марк за няколко часа, за няколко дни. Да го изолира, да го защити и съхрани. А после, когато всичко вече ще е свършило, може би щеше да има смелостта да му признае всичко. Марк държеше толкова на нея... На нея ли? На коя точно... Тя се усмихна. Неговата Лили, неговото Водно конче. Мили боже, тя би дала всичко, за да носи банално нормално име. Едно-единствено име!
Състезателят с посребрените коси докосна Лили. Тя изненадано подскочи, излизайки внезапно от вцепенението си. Не можа да сдържи усмивката си. Мъжът граблива птица, въпреки студеното време – сигурно бе поне минус десет градуса – бе свалил вече и тениската си и сега танцуваше пред нея гол до кръста, движейки енергично прекалено дългите си крака, здраво стегнати в джинсите му. Съвършено тяло. Мускулесто. Обезкосмено.
Сега той изучаваше без никакви задръжки тялото на Лили, сякаш искаше да прецени качествата и недостатъците му. Наистина приличаше на граблива птица. Брачният му танц, изпълнен виртуозно, бе напълно откровен, недвусмислен. Колко ли пъти го бе танцувал? И колко ли млади момичета бяха попаднали в ноктите му? Всички ли? Лили издържа погледа му в продължение на няколко секунди, а после и тя на свой ред разчлени с поглед анатомията на съблазнителя. Остана безразлична. Свикнала бе да я ухажват. Тялото ѝ не оставяше мъжете безразлични. И въпреки всичко Лили винаги се учудваше, когато я гледаха, странно ѝ бе, че я желаят. Чувстваше се прозрачна.
Мислите ѝ отново я залюляха. Не, не трябваше да се разнежва от собствената си съдба. В близко бъдеще името и прякорът ѝ нямаха особено значение. Трябваше да действа бързо, сама. Бе решена на това. Сега, когато бе научила истината, нямаше избор. Просто трябваше да я приеме. Бе се случило толкова скоро. Едва вчера. А оттогава животът ѝ здраво се бе разклатил. Много фактори бяха ускорили събитията, но все пак всичко това се случи, преди тя да е извършила непоправимото, невъзвратимото. Оттогава бе попаднала в мелачна машина. Нямаше избор – трябваше да продължи, иначе щяха да я смачкат...
Хищникът не се отказваше. Описваше широки кръгове с двете стрелки на компас, които му служеха за крака, без да помръдне и на сантиметър главата си, а погледът му неотлъчно бе втренчен в Лили.
А очите на Лили се рееха в пространството. Мислеше за Марк. Как стои заклещен в оня бар. Хванат в примка от нея самата. Още петнадесетина минути, а после, уверена бе, той ще се опита да се свърже с нея. Взе чантичката си и изключи мобилния си телефон. Трябваше да остане невидима и недосегаема. Поне за момента. Марк щеше да се противопостави на намеренията ѝ. Щеше да пожелае да я закриля. Щеше да види само рисковете и опасността. Познаваше го добре. И щеше да нарече това убийство.
Да, убийство.
Като ято лястовички, прогонени от взрив, десетината пързалящи се на ролери младежи дружно се изнесоха от „Инвалидите“, следвайки заповедите на командира си – напористия състезател с посребрените слепоочия, който бе уморен или обиден от провала на брачния си танц.