Империя на бури

Долната устна на Еванджелин затрепери. Нещо в гърдите на Елин се стегна, но тя подсвирна и Лапичка, която се криеше от дъжда под конете им, се довлачи мудно.

– Искам от теб да се грижиш за Лапичка – рече Елин, милвайки влажната глава на кучето и дългите му уши. – Защото и тя би била в опасност на онези мрачни, ужасни места. Само на теб мога да я поверя. Ще се погрижиш ли за нея?

Защо не се беше радвала повече на онези щастливи, безметежни, скучни мигове от пътешествието им? Защо не бе ценила повече всяка секунда, която бяха прекарали заедно всичките в безопасност?

Над главата на момичето лицето на Лизандра изглеждаше напрегнато – очите й лъщяха не само от дъжда. Въпреки това кимна на Елин, оглеждайки за пореден път Муртауг с хищническа съсредоточеност.

– Остани с лорд Муртауг, запознай се с тукашния двор и тънкостите му и пази приятелката ми – повтори Елин на Еванджелин и клекна да целуне мократа глава на Лапичка. Веднъж. Два пъти. Кучето облиза разсеяно дъжда от лицето й. – Ще ми обещаеш ли? – Попита тя.

Еванджелин се взря в кучето, после в покровителката си. И кимна.

Елин я целуна по бузата и прошепна в ухото й:

– И междувременно гледай да обработиш тези жалки старчоци. – Тя се отдръпна от нея, за да й намигне. – Върни ми кралството, Еванджелин.

На малката обаче не й беше до усмивки, ето защо само кимна отново.

Елин целуна Лапичка за последно и се върна при братовчед си, а Лизандра коленичи в калта пред момичето, отметна мократа му коса назад и му заговори твърде тихо дори за елфическия слух на Елин.

Едион изтръгна поглед от Лизандра и момичето и го насочи към Рен и Муртауг, стискайки решително устни. Елин пое след него и спря на метър от лордовете Алсбрук.

– Писмото ви. Ваше Величество – обяви старецът и й подаде цилиндър, запечатан с восък.

Елин взе и му кимна признателно.

– Ако не искаш да замениш един тиранин за друг – обърна се Едион към Рен. – най-добре подготви Гибелния легион и всички други войници, с които разполагаш, за настъпление откъм север.

Муртаут отговори вместо внука си.

– Дароу го прави за добро...

– Дароу – прекъсна го Едион – вече има броени дни живот.

Всички обърнаха очи към нея. Елин обаче наблюдаваше

как светлините на странноприемницата мъждукат през дърветата и старецът отново крачи към тях като същинска природна стихия.

– Няма да пипаме Дароу – обяви тя.

– Какво? – озъби се Едион.

– Готова съм да заложа всичките си пари – обясни Елин, – че вече се е погрижил, ако случайно го застигне преждевременна смърт, повече никога да не стъпим в Оринт. – Муртауг й кимна утвърдително. Тя сви рамене. – Затова няма да го пипаме. Ще играем по свирката му, по неговите правила, закони и клетви.

На няколко метра от тях Лизандра и Еванджелин още си говореха тихо. Момиченцето плачеше в прегръдката на покровителката си, а Лапичка я побутваше тревожно с муцуна.