Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Застани мирно — заповяда Атос и се изпълни със задоволството при вида на пленника, който се опитваше да се съпротивлява, а мускулите му трепереха срещу повелята, преди да се предаде и да изпъне раненото си тяло в подобие на стойка. В очите на момчето гореше омраза, ярка както винаги, но тялото му сега принадлежеше на краля и той попита:
— Какво има?
Въпросът му не бе предназначен за новия слуга, а за появилия се на прага Холанд. Антари обхвана сцената с поглед — кръвта, мастилото, измъченото селянче — и на лицето му застина изражение между изненада и безразличие. Сякаш гледката не значеше нищо за него.
Което беше лъжа.
Холанд обичаше да се прави на безразличен, но Атос знаеше, че е преструвка. Може да се правеше, че му е все едно, но едва ли беше безчувствен към усещането. Към болката.
— Ос-во тач? — попита Холанд и кимна към Белок. Зает ли сте?
— Не — отвърна Атос и обърса длани в тъмна кърпа. — Засега, мисля, приключих. Какво има?
— Той дойде.
— Ясно — кралят остави кърпата. Бялото му наметало бе преметнато на едно кресло, той го взе и с едно плавно движение загърна раменете си, а брошката закопча на гърлото си. — Къде е сега?
— Доставих го на сестра ви.
— Много добре — кимна Атос, — да се надяваме да не закъснея твърде много.
Той се извърна към вратата, но в същия момент улови погледа на Холанд, защурал се отново към вързаното за металната рамка момче.
— Какво да сторя с него? — попита антари.
— Нищо — отвърна кралят. — Ще ме чака тук, когато и да се върна.
Холанд кимна, но преди да успее да се оттегли, кралят поднесе ръка към бузата му. Той не се дръпна, дори не се скова при допира на краля си.
— Ревнуваш ли? — попита Атос. Разноцветните очи на Холанд се втренчиха в неговите, зеленото и черното не трепваха, не мигаха. — Той страдаше — добави кралят тихо, — но не като теб… — и приближи устни до ухото му. — Никой не страда тъй прекрасно като теб.
Ето ги — в ъгълчето на устата на Холанд, в бръчката до окото му. Гняв. Болка. Непокорство. Атос се усмихна триумфално. Свали ръка и заяви:
— Най-добре да вървим. Преди Астрид да глътне младия ни гост на една хапка.
IV
Астрид го помами с пръст.
На Кел му се искаше да остави писмото на тясната масичка между троновете и да си отиде, да запази дистанция, но кралицата седеше, протегнала ръка в очакване да вземе плика и да заграби и вестоносеца с него.
Кел извади писмото на крал Максим от джоба си и ѝ го подаде, ала когато кралицата се пресегна, дланта ѝ подмина хартията и се вкопчи в китката му. Кел се дръпна по инстинкт, хватката на Астрид обаче само се стегна. Пръстените ѝ заблестяха и щом тя изрече магическата дума, въздухът изпука, а по ръката на Кел затанцува светлина, последвана почти незабавно от болка. Писмото падна от пръстите му, магията в кръвта му плисна бурно, подканваше го да действа, да реагира, и му се налагаше да се бори с копнежа. Беше само игра. Играта на Астрид. Тя искаше пътешественикът да се бори, затова Кел се помъчи да не го прави, дори когато силата ѝ — най-близкото до елементална енергия, което беше способна да призове, остра, наелектризирана и неестествена — застави единия му крак да се подвие.
— Харесва ми, когато коленичиш — каза кралицата ласкаво и най-сетне го пусна.
Кел притисна длани към хладните каменни плочи и си пое треперливо дъх. Астрид грабна от пода писмото и го постави на масичката, преди да се намести отново на трона.
— Ще ми се да те задържа — допълни тя и почука замислено с пръст по медальона, окачен на шията ѝ.
Кел се изправи полека на крака. След енергийния удар в ръката му се надигаше мъчителна болка.
— И защо? — попита той.
Кралицата отмести пръсти от амулета и обясни:
— Понеже не обичам ценностите да не ми принадлежат. Не им вярвам.
— А вярвате ли на каквото и да било? — контрира младежът, докато разтриваше китката си. — Или на когото и да било?
Кралицата го огледа с извити в лека усмивка крайчета на бледите устни.
— Труповете в пода ми до един са вярвали на някого. Сега минавам по тях, когато отивам да пия чай.
Кел сведе поглед към плочите под краката си. Носеха се слухове, разбира се, за парченцата по-плътен бял материал, вградени в камъка.
Точно в този миг вратата зад гърба му се отвори и той се извърна навреме да види влизането на крал Атос. На няколко крачки зад него се влачеше Холанд. Атос беше огледално отражение на сестра си, само леко изкривено от по-широките рамене и по-късата коса. Всичко друго в него съответстваше точно — от цвета на кожата до жилавите мускули и суетната жестокост, която близнаците споделяха.