Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Имаме си компания, чух — подхвърли той весело.
— Ваше Величество — кимна му Кел. — Тъкмо си тръгвах.
— Вече? — изуми се кралят. — Остани да пийнем по едно.
Антари се поколеба. Да откаже на принц-регента да се почерпят беше едно; да отхвърли поканата на Атос Дейн беше друго.
Кралят се усмихна на нерешителността му:
— Виж как се безпокои той, сестро.
Кел забеляза, че Астрид е станала от трона едва когато я усети до себе си, да прокарва пръст по сребърните копчета на палтото му. Антари или не, близнаците Дейн го караха да се чувства като мишка в присъствието на змии. Застави се да не трепне от втория допир на кралицата, да не би да я провокира.
— Искам да го задържа, братко — заяви Астрид.
— Боя се, че съседният нам трон няма да бъде доволен — сподели Атос. — Но той ще остане за едно питие. Нали, мастър Кел?
Младежът кимна нерешително и домакинът разцъфтя в усмивка, а зъбите му заблестяха като връхчета на ножове.
— Прекрасно! — кралят щракна с пръсти и се появи слуга, който завъртя мъртви очи към господаря си. Атос му нареди: — Стол!
Слугата донесе стол и го постави зад Кел, преди да се оттегли, по-безшумен от призрак. Атос нареди:
— Седни!
Кел не се подчини. Наблюдаваше как кралят се изкачва на подиума и се приближава до масата между троновете. На нея бяха поставени гарафа със златиста течност и два празни стъклени бокала. Атос вдигна единия, но не го напълни от гарафата. Вместо това се обърна към Холанд.
— Ела тук!
Другият антари се беше оттеглил до отсрещната стена и бе съумял да се слее с нея независимо от черната си коса и черното си око. Призован, пристъпи напред с плавната си, безшумна походка. Стигна до Атос, а кралят му подаде празната чаша и заповяда:
— Порежи се.
Стомахът на Кел се преобърна. За миг пръстите на Холанд се насочиха в посока на брошката на рамото му, после пропълзяха към разтвореното му от едната страна късо наметало. Нави ръкав и оголи мрежата на вените си, но разкри също и хаос от белези. Раните на антари заздравяваха по-бързо от тези на обикновените хора. Разрезите, оставили тези следи, очевидно са били дълбоки.
Извади нож от колана си и поднесе ръка и ножа над бокала.
— Ваше Величество — обади се Кел припряно. — Аз не обичам кръв. Дали е удобно да помоля за нещо друго?
— Разбира се — отвърна Атос безгрижно. — Няма проблем.
Кел бе довършил треперливата си облекчена въздишка, когато кралят се извърна отново към започналия да отдръпва ръката си Холанд. Намръщи се.
— Стори ми се, че казах да се порежеш.
Кел стисна зъби. В същия миг белият антари вдигна ръка над бокала и прокара ножа по кожата си. Разрезът беше плитък — само драскотина, колкото да пусне кръв. Тя се процеди на тънка струйка в чашата.
Атос почти се усмихна, докато с магьосника се гледаха в очите. Каза:
— Нямаме цяла нощ на разположение. Режи по-дълбоко!
Холанд стисна зъби, но изпълни заръчаното. Ножът се заби в ръката му — дълбоко — и кръвта потече, гъста и тъмночервена. Вокалът се напълни, Атос го предаде на сестра си и прокара пръст по бузата на слугата си. Меко и нежно, както родител говори на дете, му нареди:
— Иди се превържи!
Холанд се оттегли и Кел осъзна, че не само седи на стол, но и стиска подлакътниците му до побеляване на кокалчета. Постара се да откопчи пръсти, в това време Атос взе втората чаша от масата и я напълни със светлозлатистата течност.
Вдигна я, та Кел да я види добре, отпи, за да покаже, че съдът и съдържанието му са безопасни, преди да налее нова доза и да я подаде на младежа. Жест на човек, привикнал с опитите за убийство.
Кел взе бокала и го изпи твърде бързо и на едри глътки в усилие да успокои нервите си. Щом чашата се изпразни, Атос я напълни отново. Самото питие беше леко, сладко и силно, и се плъзгаше по гърлото. Междувременно близнаците Дейн си поделиха другата чаша — устните им грееха яркочервени при всяка глътка от кръвта на Холанд. Силата се таи в кръвта, помисли си Кел, докато неговата започваше да се затопля.
— Изумително е — каза на глас и се застави да изпразни втората си чаша по-бавно от първата.
— Кое по-точно? — попита Атос.
Младежът кимна към бокала с кръвта на Холанд.
— Че успявате да опазите дрехите си тъй бели…
Довърши второто си питие, а Астрид се разсмя и му наля трето.
V
Би следвало Кел да спре на първата чаша.
Или на втората.
Мислеше си, че е спрял на третата, но не беше напълно сигурен. Пълното въздействие на питието му убягваше, докато не се изправи на крака и белият каменен под не се наклони зловещо под него. Осъзнаваше колко е глупаво да пие толкова много, но видът на кръвта на Холанд го бе разтърсил. Не можеше да изтрие от мислите си изражението на антари — гримасата, която пробяга по лицето му, точно преди ножът да се забие. Холанд носеше вечна маска на заплашително спокойствие, ала тя се пропука, макар и само за миг. А Кел не му помогна с нищо. Не беше молил — или дори притискал — Атос да се откаже от идеята. Нямаше да има никаква полза, просто жест, но… И двамата бяха антари. Само късметът бе захвърлил Холанд тук, в безмилостния Бял Лондон, и Кел — в жизнерадостния Червен. Ами ако ролите им бяха разменени?