Четирите цвята на магията

— Я вижте само — скара се на подчинените си кралят. — Наранили сте го… — Изправи се и погледна отвисоко момчето. — А това е моя работа.

Бичът отново изсвистя и се вряза в плътта — и този път, най-сетне, Белок изпищя.

С едно завъртане на ръката Атос го изля като локва от течно сребро на пода до ботуша си и започна да го навива около китката си.

— Знаеш ли какво видях в теб? — Приключи с намотаването на сребърното въже и го прибра в кобур на кръста си. — Огън.

Белок изплю кръв на пода помежду им. Кралят се усмихна леко. Прекоси залата, стисна момчето за челюстта и блъсна главата му назад в дървото на рамката. Белок простена от болка, но прилепената върху устата му длан на краля заглуши звука. Атос поднесе устни към ухото на пленника си и зашепна с дъх, който милваше бузата му:

— Гориш като пламък. Нямам търпение да го изчовъркам с ножа си!

— Но кийн авост — изръмжа Белок, когато кралят отдръпна дланта си. Смъртта не ме плаши.

— Вярвам ти — отвърна Атос меко, — но нямам намерение да те убивам. Макар да съм сигурен — извърна се, за да допълни, — че ще ти се иска да съм го сторил.

Наблизо имаше каменна маса. На нея бяха подредени метална чаша, пълна с мастило, и извънредно остър нож. Атос ги взе и ги пренесе до прикованото тяло на Белок. Щом осъзна какво предстои да се случи, момчето се ококори и взе да се мята в оковите си, ала те не поддадоха.

Атос се усмихна:

— Чувал си значи какви шарки рисувам…

Целият град знаеше за таланта на Атос — и успеха му — с оброчните заклинания. Символи, отнемащи свободата на хората, самоличността и душите им. Преднамерено бавно кралят подготви ножа и остави страхът на момчето да изпълни стаята, докато топеше метала в мастилото и го разбъркваше с него. По дължината на острието имаше вдлъбнатина, а мастилото я изпълваше, все едно е писалка. Щом я зареди, кралят извади почернелия нож с жест, еротично бавен и жесток. Усмихна се и поднесе острието към трескаво надигащите се гърди на момчето.

— Ще те оставя да си запазиш разума — предупреди Атос. — Знаеш ли защо? — Заби върха на острието и Белок изпъшка. — За да наблюдавам войната, която се разиграва в очите ти всеки път, когато тялото ти се подчинява на моята воля, вместо на твоята…

Кралят натисна надолу и Белок преглътна първите си писъци, а ножът взе да гравира плътта му по протежение на ключицата и над сърцето. Атос шепнеше тихичко и неспирно, докато чертаеше линиите на оброчното заклинание. Разпаряше кожата, избилата кръв се лееше по дирите на острието, но магьосникът не се безпокоеше и с притворени очи направляваше ножа.

Най-после приключи. Остави острието настрани и отстъпи да се възхити на делото си.

Белок се беше отпуснал на оковите и дишаше тежко. Кръв и мастило се стичаха по кожата му.