Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
Тъй значи, чифт здрави ботуши, меч и кания. О, и шапка. Лайла разполагаше с черната широкопола, но тя не беше много представителна. Нямаше си дори перо или панделка или…
Зареяна в мислите си, крадлата подмина хлапе, кацнало върху стъпало на няколко врати от „На хвърлей камък“. Забави ход. Момченцето беше парцаливо и кльощаво, наполовина на годините ѝ и мръсно като четка на коминочистач. Протегна шепи към нея и Лайла бръкна в джоба си. Не знаеше какво я накара да го стори — доброто настроение, навярно, или защото нощта беше млада — но пусна няколко медни монети в ръката на детето, докато минаваше край него. Не спря, не му заговори и не обърна внимание на благодарностите му, но въпреки това го стори. Не беше чула Барън да излиза, ала когато стигна стъпалата пред пивницата, той се обади:
— Давай по-внимателно… Да не си помисли някой, че под бронзовата броня носиш и сърце.
— Нямам сърце — възрази Лайла и отметна плаща си да покаже пистолета в кобура му и един от ножовете. — Само тези тук.
Барън въздъхна и поклати глава, тя обаче долови наченките на усмивка и зад нея — нещо подобно на гордост.
Пристъпи от крак на крак, опипа с върха на ботуша си изтърканите стъпала и попита:
— Имаш ли нещо за ядене?
Барън врътна глава към вратата, Лайла понечи да го последва вътре за пинта бира и паница чорба — можеше да отдели толкова пари, ако той бе готов да ги вземе — но чу зад себе си тътрене на обувки. Обърна се и що да види — неколцина улични мърльовци — трима, не по-големи от нея — тормозеха парцаливото хлапе. Единият беше дебел, другият — кльощав, а третият — нисък, но и тримата — очевидни боклуци. Лайла проследи как ниският прегражда пътя на момчето. Дебелият го блъсна в стената. Кльощавият измъкна медните монети от шепата му. Жертвата почти не отвръщаше на ударите. Просто се взираше в ръцете си с мрачно примирение. Бяха празни преди малко и сега се изпразниха отново.
Лайла сви юмруци още докато тримата побойници изчезваха в задната уличка.
— Лайла! — предупреди я Барън.
Не си струваха усилието, тя го знаеше. Крадеше от богатите с причина — те имаха повече за крадене. Тези хлапета вероятно не носеха нищо по-ценно, освен отмъкнатото от събрата си на улицата. Няколко монети, с които Лайла очевидно не съжаляваше да се раздели. Но не това беше въпросът.
— Не ми харесва това изражение — подхвърли Барън, когато тя не влезе вътре.
— Подръж ми шапката — Лайла ръгна цилиндъра в ръцете му и същевременно се пресегна с другата ръка и издърпа скритата маскировка от дълбините му.
— Не си струват усилието — предупреди я кръчмарят. — А и в случай, че не си забелязала, те са трима, а ти си сама.
— Толкоз малко вяра ли ми имаш? — отвърна девойката, разпъвайки широкополата шапка в обичайната ѝ форма. — Освен това е важен и принципът, Барън.
Собственикът на пивницата въздъхна.
— Принцип или не, Лайла, няма да мине много време и ще се докараш дотам, че да те убият.
— Ще ти липсвам ли?
— Като сърбеж — увери я той.
Тя му се ухили и привърза маската на очите си.
— Погрижи се за хлапето — заръча и придърпа периферията на шапката над лицето си. Барън изсумтя, когато тя скокна от стъпалото на земята. Чу го да вика на малкия, все още свит на съседния праг и вторачен в празните си шепи.
— Хей, ти! Я ела насам…
После Лайла хукна.
II
„Нареск вас“ №7.
Това беше адресът, изписан на плика.
Кел, значително изтрезнял, смяташе да иде право до точката на доставката и да приключи със странната задача на това писмо. Рай изобщо нямаше защо да научава. Кел дори щеше да изхвърли дрънкулката — каквато и да беше — в личната си стая в „Рубинени поля“, преди да се упъти обратно към двореца, та с чиста съвест да се прибере с празни ръце.
Планът му се струваше добър — или поне най-добрият от няколко лоши.
Но когато стигна ъгъла на „Отреч“ и „Нареск“, а адресът на листа се появи пред очите му, Кел забави ход и спря, а сетне направи две крачки встрани към най-близкото неосветено място.
Нещо не беше наред.
Не се виждаше, но го усещаше под кожата си, в самите кости.
„Нареск вас“ изглеждаше празен, но не беше.
Обаче в това е същината на магията. Тя е навсякъде. Във всичко. Във всеки. И макар да течеше като тихо и равномерно бръмчене през въздуха и пръстта, туптеше по-звучно в телата на живите същества. И ако Кел се постараеше — ако се пресегнеше — можеше да я усети. Беше сетиво, не така силно като зрението, слуха или обонянието, но същото като тях и сега присъствието се носеше към него от тъмните участъци от другата страна на улицата.