Четирите цвята на магията

— Брошката го държи — обясни клиентът на „Ожарен кокал“ и се потупа по гърдите. — Сребърната брошка.

Самата тя представлявала обвързващо заклинание, както обясни. И при това — черна магия. Дело на самия Атос. Кралят имал неестествен дар за контрол над другите — но „печатът“ не превърнал Холанд в лишен от разум слуга като стражата, която охранява стените на замъка. Не го кара да мисли, да чувства или да копнее. Кара го само да действа.

— Белият крал е хитър — допълни разказвачът и се заигра с монетата си. — Ужасяващ, но хитър.

Холанд внезапно спря и Кел принуди мислите и погледа си да се върнат в коридора на замъка и да се насочат към вратата, която им предстоеше да преминат. Проследи как белият антари вдига ръка към нея — към кръга прогорени в дървото символи. Сръчно прокара пръсти по тях — докосна четири по ред — а ключалката отвътре се подчини и така Холанд преведе Кел през входа.

Тронната зала, също тъй просторна и празна като останалата част от замъка, беше кръгла и облицована с бляскав бял камък — от заоблените стени и сводестите ребра на тавана до сияйния под и двойния трон на висока платформа в средата. Кел потрепери, макар в помещението да не беше студено. Само изглеждаше като направено от лед.

Усети как другият антари се изнизва, но не отклони вниманието си от трона и жената, седнала на него.

Астрид Дейн щеше да се слее с ледената белота, ако не бяха вените ѝ.

Те изпъкваха на ръцете и слепоочията като тъмни нишки, а всичко друго в нея беше съвършено бяло. Почти всички местни жители се опитваха да скрият избледняването си: покриваха кожата си или я боядисваха, за да добие свежа розовина. Кралицата на Белия Лондон не го правеше. Дългата ѝ безцветна коса бе сплетена на плитка, а порцелановата кожа се сливаше с краищата на туниката ѝ. Цялото ѝ облекло прилягаше като броня; яката на ризата беше висока, корава и пазеше гърлото ѝ, а самата туника стигаше от брадичката до китките и кръста — не толкова от скромност, Кел беше сигурен, колкото за защита. Под бляскавия сребърен колан кралицата носеше прилепнали панталони, напъхани във високи ботуши (говореше се, че навремето един тип я наплюл, задето отказва да носи рокля; тя му отрязала устните). Единствените цветни елементи бяха бледосините ѝ очи и зеленото и червеното на талисманите, окичили шията и китките ѝ, и вплетени в косите ѝ.