Дребната старица, която наруши всички правила

– Нали знаеш, че и аз съм гледала такива филми! – отговори Марта.

Умника се отдалечи към коридора за рецепцията, който водеше към електрическото табло, а Марта отиде заедно с останалите в парната баня. Буниката щеше да предизвика летаргия у гостите на спа центъра, а преди да задремят съвсем, Марта щеше да сипе и канабиса в дюзата. Тогава Кристина и Ана-Грета щяха да излязат с олюляване от сауната и да се престорят, че припадат, а Марта бързо щеше да отиде да доведе рецепционистката на помощ. В момента, в който жената напусне рецепцията, Умника щеше да изключи осветлението в целия спа център, така че двамата с Греблото да могат да разбият ключалката на шкафа и да извадят скъпоценностите от него. Умника беше монтирал на чехлите си няколко LED светлини, за да могат двамата с Греблото да виждат какво правят. Марта малко се притесняваше това да не ги издаде, но Умника я успокои, че всичко ще бъде наред. Щяха да използват светлините на чехлите само в извънреден случай и той беше убеден, че във всеобщото объркване никой няма да забележи откъде свети. Въпреки това Марта продължи да си мисли, че е права и Умника не е осъзнал каква е опасността от светлините на чехлите, защото е мъж и няма богато въображение. Но с възрастта се беше научила, че понякога е по-просто да не продължаваш спора.

Когато влязоха в парната баня, веднага ги обгърна топъл облак, от който не виждаха почти нищо. Кристина и Ана-Грета седнаха на пейките, докато Марта се опитваше да се ориентира в мъглата. В парната баня сякаш имаше поне двайсет души. Тя преброи няколко старци, няколко дами и една двойка на средна възраст, седнали на двете полукръгли пейки, които бяха обърнати една към друга. Марта знаеше, че трябва да внимава с онези, които седяха най-близо до нея. Усещаше как найлоновите пликчета, които беше пъхнала под банския си костюм, протриват кожата й, и започна да си мисли, че изобщо не биваше да се захваща с всичко това. Щеше да е по-добре Греблото да се погрижи за изпълнението на тази част от плана, но той беше отговорил, че в днешно време се занимава само с живи растения. Изсушените листа не били негова грижа. Марта изправи рамене. Щеше да се наложи Кристина да свърши работата – и да му покаже как се прави.

Марта седна в края на една от пейките, възможно най-близо до изхода и до свежия въздух навън, и остави брезовите клонки до себе си. Ръката й пропълзя до ръба на банския костюм. Така както беше сложила найлоновите пликчета до гърдите си, изглеждаше почти като едно време. Тя въздъхна; в помещението беше толкова тъмно, че така или иначе, нямаше как да се възхитят на фигурата й.

– Колко време ще трябва да седим тук? – прошепна Кристина.

– Няма да е много – успокои я Марта. – Ще ти кажа докога.

– Човек със сигурност не трябва да стои много дълго тук – добави Ана-Грета и закри устата си с ръка. – Има прекалено много пара.

Мъглата скриваше физиономиите на хората, които седяха вътре, и Марта се притесни. Щеше да бъде трудно да прецени реакциите им. Но преди да успее да го обмисли както трябва, светлините примигнаха. Умника беше прекъснал захранването. Моментът беше дошъл! Марта потърси найлоновите пликчета под банския си костюм. Къде бяха отишли? В същия миг тя осъзна, че не си е взела очилата. Точно тя, която наставляваше останалите за важността на всички подробности. Е, нищо – пликчето с канабис беше най-пълно и това беше единственото, което й трябваше да знае. Мъжът срещу нея започваше да проявява интерес към издирването, което провеждаше Марта в пазвата си.