Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Мислех, че съм си взела и трите, когато излязох от къщи – пошегува се тя.
Мъжът я зяпна.
– Или поне и двете? – опита отново тя.
Марта чу как някой се прокашля от неудобство, а после и още едно притеснено покашляне в мъглата. Какво си мислеха – че старите дами не бива да се шегуват с такива неща? Марта започна да се ядосва – възрастните хора също имаха право на малко забавление.
Парата стана още по-гъста и някои от гостите скриха лица в ръцете си. Въздухът вече беше много горещ и лепкав. Двама души станаха и излязоха. Марта не можеше да отлага повече. Намери пликчетата, внимателно извади това, в което беше прахът от буника, и го отвори. Сега трябваше да направи само няколко крачки към черния стълб и да изсипе цялото количество в дюзата. Но когато бръкна в пликчето с два пръста, не можа да намери нищо. Марта извади ръката си. Лично беше напълнила пликчето. Объркана, тя отново пъхна пръстите си в пликчето и напипа на дъното му някаква влажна каша. О, небеса! Торбичката се беше пробила! Тя си представи как всички, които бяха плували в басейна, сигурно бяха погълнали буниката и бяха заспали във водата. Но само миг по-късно разпозна мъж, с когото едва не се беше сблъскала в басейна, и се успокои. По-голямата част от буниката сигурно все още беше в пликчето и просто се беше намокрила. Дали това означаваше, че е изгубила свойствата си, или и тя самата щеше да започне да халюцинира всеки момент? Марта не знаеше. Най-доброто, което можеше да направи в момента, беше да действа бързо и после да отиде на душовете, без да се бави. Ами ако беше останала толкова малко буника, че да не предизвика никаква реакция?
Тя отново бръкна в пазвата си и извади пликчето с канабиса. Слава богу, то беше здраво. Греблото й беше казал да използва съвсем малко количество от праха, но човек трябваше да се адаптира към ситуацията и Марта реши да използва всичко. Тя се заклати към стълба, изчака дюзата да изхвърли един горещ облак пара, изсипа в нея буниката и канабиса и ги покри с брезовите клонки. После седна в самия край на пейката, възможно най-близо до вратата, и зачака.
15.
Сестра Барбара стоеше и пушеше в наскоро ремонтирания си апартамент в район „Солентуна“. Дръпна си от цигарата за последен път, въздъхна дълбоко, изгаси я в чашата си за вино и затвори прозореца. Още от първия ден, в който директор Матсон беше поел старческия дом, тя си мечтаеше как двамата ще работят заедно. Тя и той. Двамата щяха да постигнат голям успех. Той имаше нужните средства, за да инвестира; тя щеше да управлява бизнеса. Но времето минаваше и тя започваше да става нетърпелива. Искаше да поговори с него за бъдещето. Но в същото време разбираше, че трябва да подходи внимателно, за да не го стресне.
– Побързай, скъпа – обади се той и протегна ръце.
Директор Матсон лежеше по гръб, чисто гол. Не беше нужно човек да е Айнщайн, за да разбере какво иска. Тя пристъпи към леглото, като си мислеше, че трябва да развие у него зависимост към тези споделени мигове. Едва когато успееше да го постигне, можеше да се насочи към крайната си цел. В такива моменти, когато разполагаше с цялото му внимание, трябваше да се възползва от това и да се опита да го накара да мисли като нея самата.
– Скъпи, добре ни е заедно, нали?
Вместо да отговори, той я придърпа към себе си и я целуна. Тя се отдръпна и го погледна сериозно.
– Само ако можеше да се виждаме по-често. Липсваш ми, когато не съм с теб.
– Ти също ми липсваш, скъпа моя – каза той и отново се опита да я прегърне.
– Помисли ли за жена си? Имам предвид за развода?
Той я прекъсна, като силно я притисна към себе си.
– Зайче, любов като нашата няма нужда да бъде узаконявана с брак. Стига ни това, което имаме.
Точно в този момент мобилният му телефон започна да звъни на нощното шкафче. Когато звънна втори път, той се поколеба, а на третия протегна ръка и вдигна.
– Ало? А, ти ли си. Да, вярно, точно така. Забавлявате ли се? О, така ли...?
Барбара различи пискливия глас в другия край на линията, стана от леглото и отиде в кухнята. Не обичаше да го слуша как говори със съпругата си; това й напомняше, че в живота му има и друга жена. Жена, която явно щеше да се задържи малко по-дълго.