Господар на желанието

Косата ѝ се разстла по гръбнака ѝ в изобилие от къдрици. Той зарови лице в косите ѝ и просто пое опияняващия ѝ аромат. Емили се протегна и зарови длан в косите му.

– Обичам ви, милорд – прошепна тя и по някаква причина, която той не можеше да разбере, думите ѝ не го ужасиха.

Тогава тя се обърна, за да застане с лице към него и пое устните му със своите. Ръцете ѝ изследваха тялото му смело, разпалено, докато се потъркваше в него, като издигаше желанието му до непознати висоти.

– Толкова сте вкусен – прошепна тя, когато се откъсна от устните му и си проправи път от челюстта към врата му, като хапеше леко плътта му. Дрейвън преглътна и си пое остро дъх през зъби, когато тя засмука кожата на врата му. После се придвижи по-надолу. По гърдите му, към корема, пъпа и след това го пое в устата си, а той си помисли, че може да умре там, където стоеше.

Само, че не го направи. Вместо това, той зарови ръка в косата ѝ и потрепери, когато през цялото му тяло преминаха тръпки от удоволствие. Устните и езикът ѝ го закачаха безмилостно с нажежен до бяло екстаз. И точно когато беше сигурен, че не може да поеме повече, тя се отдръпна и се изправи на крака.

Емили пое дланта му в своите и я насочи към сладкия нектар между бедрата си, където беше гореща и влажна, готова за него.

– Ела в мен, любими, където съм топла и съблазнителна – прошепна тя.

Дрейвън потрепера от поканата ѝ и не се поколеба. Той я подпря на стената и се плъзна в нея докрай. Тя изстена в ухото му, надигна се на пръсти и след което се спусна върху мъжествеността му.

Това беше Раят. Чист, благословен рай. Такъв, какъвто никога не си бе мислел, че ще има.

Целият се разтрепери от това.

– Да, Дрейвън, да – настойчиво стенеше тя, докато нежно изцеждаше тялото му със своето.

– Емили – каза накрая той, като се наслаждаваше на усещането от начина, по който името ѝ се плъзна по устните му, докато се дръпна назад леко, след което отново се заби дълбоко в нея.

– Милорд – отново каза тя, дори още по-настойчиво от преди.

– Емили – въздъхна той.

– Милорд!

Дрейвън стреснато се събуди, когато някой го сграбчи за рамото. Първият му инстинкт беше да събори нападателя и едва успя да се възпре, преди да се поддаде на този защитнически импулс.

Той премигна два пъти и се взря в екзотични, блестящи зелени очи, разположени върху объркано , лице. Същите котешки очи, които беше сънувал.

Емили стоеше над него, напълно облечена. А това не бе неговата стая, където се случваше съня му. Това бе старата овощна градина, която се намираше зад главната кула на замъка.

– Добре ли сте? – попита тя.

– Да – каза дрезгаво той и помръдна тялото си, за да не ѝ позволи да види издутината, която се издигаше като десетфутов Първомайски стълб[11].

Не знаеше кое го подразни повече, прекъсването на съня му или това, че беше хванат по средата на някаква младежка фантазия, подобна на която не бе имал, откакто бе юноша.

Как може сънищата му да го предават по този начин?