Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Хайде, на вечеря – каза, вместо да скрепи съюза със своя син, който знаеше да чете средновековен латински. Докато стигна до столовата, трябваше да избърша две тайни сълзи.
70 Съсловието на воините в средновековна Япония. – Б. пр.
71 Периодът Едо обхваща времето от 1603 до 1867 г. – Б. р.
72 На един арагонски васал, / добре знаете кой е. / Името му е Амфос от Барбастре. / Чуйте сега, кралю, каква беда / го сполетя заради неговата ревност. – Б. р.
73 Порицание на ревнивците (кат.). – Б. пр.
74 Каталонски трубадур, писал на окситански език. Приписваната му стихотворна новела „Порицание на ревнивците“ въвежда в окситанската поезия топоса за наказания ревнивец (castia gilós). – Б. р.
75 Спинет – малък клавесин. – Б. пр.
76 Старинен духов музикален инструмент. – Б. р.
77 Каталонско графство, възникнало в нач. на ІХ в. като част от васално зависимата от Каролингската империя Испанска марка. – Б. р.
78 Каталонски художник пейзажист (1839–1919). – Б. р.
79 Бенедиктински манастир, основан през ІХ в. – Б. р.
80 Село в планинската област Палярс Собирà (Каталония). – Б. р.
81 Селище в днешната провинция Жирона. – Б. пр.
82 Зала, в която монасите се събират за обсъждане на манастирските дела. – Б. пр.
83 Изповядвам, Господи. Изповядвам греха си (лат.) – началото на католическа покайна молитва. – Б. пр.
84 Зад манастирските стени (лат.). – Б. пр.
85 Доминикански монах, богослов, главен инквизитор на Арагонската корона през втората половина на ХІV в. – Б. р.
86 Град в днешната област Лангедок-Русийон (Южна Франция). – Б. р.
87 Името на бенедиктинския манастир „Сент Мари дьо Лаграс“ на каталонски. – Б. р.
88 На френски Le Soler – селище в историческата област Русийон (Южна Франция). – Б. р.
89 Не съм достоен (лат.) – началните думи на молитва преди причестяване по време на католическата литургия. – Б. пр.
90 Село в планинската област Палярс Собира. – Б. р.
91 Селище в днешната каталонска провинция Жирона. – Б. р.
6
Беше непростима грешка да се родя в подобно семейство. А още не се бяха случили големите неприятности.
– На мен Herr Ромеу ми харесваше.
Мислеха, че съм заспал, и взеха да говорят прекалено високо.
– Не знаеш какво говориш.
– Разбира се. Мен за нищо не ме бива. Освен да мъкна целия товар в тази къща като магарица.
– Аз се жертвам за Адриа.
– А аз какво правя? – Гласът на майка, ироничен, наранен; и после по-тихо: – Постарай се да не викаш.
– Ти викаш!
– А аз не се жертвам за детето? А?
Плътно, ненарушимо мълчание. Чуваше се как невроните на баща ми вдигат шум, разсъждавайки.
– Ти също, разбира се.
– О, благодаря, че го признаваш.
– Но това не означава, че си права.
Взех шериф Карсън, защото почувствах, че ще имам нужда от известна психологическа помощ. Даже извиках Черния орел за всеки случай. И като гледах да не вдигам никакъв шум, отворих вратата на стаята си и я оставих леко открехната. Нямаше нужда да предприемам опасен поход до кухнята, за да взема чаша. Сега ги чувах много по-добре. Черния орел ме поздрави за идеята. Шериф Карсън мълчеше и дъвчеше нещо – мислех, че е дъвка, но се оказа тютюн.
– Добре, нека учи цигулка, добре.
– Като че ли ми оказваш голямо благоволение.
– Какво говориш, бе жена?
– Добре, нека учи цигулка, добре. – Признавам, че майка доста преиграваше, като имитираше баща ми. Но ми хареса.
– Ами ако ще се отнасяш така, да зарязва цигулката и да се занимава със сериозни неща.
– Ако махнеш цигулката на детето, ще ти дам да разбереш.
– Не ме заплашвай.
– И ти не ме заплашвай.
Мълчание. Карсън плю на земята, а аз го порицах с жест.
– Детето трябва да учи истински неща.
– И кои са истинските неща?
– Латински, гръцки, история, немски и френски. Като начало.
– Ама детето е само на единайсет години, Феликс.
Единайсет години. Струва ми се, че ти бях казал осем-девет; времето в тези страници също тече. Добре че майка следеше годините. Знаеш ли, работата е там, че нямам нито време, нито желание да поправям всичко това; пиша бързо, както на младини, когато всичко пишех бързо. Но бързането сега е съвсем различно. То не означава, че пиша бързо. Майка повтори:
– Детето е на единайсет години и вече учи френски в училище.
– J’ai perdu la plume dans le jardin de ma tante92 не е френски.