Кралство на пепелта

Армията, която днес водеха със себе си, навярно се равняваше по значимост на информацията, която бяха узнали онзи ден - че Майев не е елфическа кралица, а валгска натрапница. Древна валгска кралица, проникнала тайно в Доранел още в незапомнени времена, нахлувайки в съзнанията на двете местни кралици сестри, за да ги убеди, че имат трета, по-голяма сестра.

Вероятно това нямаше да им послужи в настоящата война. А можеше и да я тласне в желаната посока. Знанието, че друг враг ги дебне в гръб. И че Майев е избягала в Ерилея, за да се изплъзне на валгския крал, за когото се омъжила и чиито двама братя изтръгнали Ключовете на Уирда от портата, издирвайки я в кой знае колко светове.

При странен обрат на съдбата тримата валгски крале проникнали в този свят и не могли да си тръгнат, без дори да подозират, че търсената от тях кралица се крие на трона в Доранел. От тримата бе останал само Ераван - а не Оркус, съпругът на Майев. Какво ли би платил той да научи коя е всъщност?

Този въпрос обаче щеше да послужи на други. Други щяха да намерят начин да го използват.

Фалкан се устреми надолу през облаците и Несрин го последва.

Студен, мъглив въздух заби нокти в кожата ѝ, но тя се приведе напред и позволи на Салки да следва Фалкан без заповед от нейна страна. Първо се озоваха в море от гъсти облаци, а сетне...

Бели скали стърчаха от сивите вълни, а отвъд тях се ширеха сухите треви на най-северните равнини на Фенхароу.

Фалкан се понесе към брега, летейки по-бавно, за да ги изчака.

Кадара лесно ги настигна и всички се втурнаха мълчаливо към проясняващия се бряг.

Тревата по полетата не беше изсъхнала от зимния студ. Беше изгорена. А голите дървета се извисяваха като огромни въглени.

На хоризонта стълбове пушек почерняха зимното небе. Твърде много и твърде големи, за да са от последните посеви, които земеделците изгаряха при подготовка на почвата за нови.

Несрин направи знак на Сартак. Ще отида да погледна по-отблизо.

Принцът ѝ отвърна: Навлез в облаците, но не се спускай под тях.

Тя кимна и двамата с рука ѝ се гмурнаха в тънкия долен слой на облачната покривка. През дупки в нея се виждаше овъглената земя отдолу.

Цели села и чифлици вече ги нямаше. Сякаш откъм морето бе връхлетяла опустошителна сила, помитайки всичко по пътя си.

Ала край брега не се бе намирала армада. Напротив - армията се оказваше сухопътна.

Без да се показват от крехкия облачен воал, Несрин и Сартак прекосиха земята.

Сърцето ѝ препускаше все по-бързо и по-бързо с всяка левга обгорена, олисяла площ. От вражеска армия и протичащи в момента битки нямаше и помен.

Опожарили бяха крайбрежието за свое собствено садистично удовлетворение.

Несрин се ориентира в пространството, взимайки под внимание отличителните белези на пейзажа. Тъкмо бяха прекосили границата на Фенхароу и Адарлан се простираше на север.

Но към вътрешността на континента с всяка следваща левга пред погледите им се избистряше страховита армия. Ширеше се с километри, чернееше и се гърчеше на хоризонта.