![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Охранителят се намръщи. Това бе една от обръча компании, създадени за прикритие на Братството, чиито офиси се намираха в сградата, но доколкото му беше известно, тя никога не бе развивала някаква дейност.
— Това е мястото – започна той, – но…
Дясната ръка на Фанг се изстреля нагоре със светлинна скорост, очертавайки тънка сребриста линия във въздуха. Охранителят потрепери, след това падна на колене. Разрязани с хирургическа точност, дрехите му се разтвориха от чатала до шията – също както и кожата, и всичките му органи. От раната плиснаха кръв и вътрешности.
С едно-единствено движение Фанг прибра острието в ножницата му, която се намираше във вътрешността на бастуна. Сабята издаде кристалночист звук.
— Благодаря ви – каза той на умиращия пазач. После разтвори дългото си палто и извади оръжието си, компактен картечен пистолет „Хеклер и Кох” ПР-7 със заглушител. Във фоайето влязоха още трима души, все китайци, които носеха същите оръжия.
— Намерете я — заповяда Фанг, като се запъти към стълбището.
* * *
Нина вече съжаляваше за решението си. Всеки път, когато се опитваше да отгърне страница от древния документ, тя инстинктивно протягаше напред лявата си ръка – само за да установи, че верижката й пречи. Зачуди се дали да не повдигне масата и да я измъкне изпод крака й, но едно пробно разклащане я отказа от намеренията й. Масата беше точно толкова тежка, колкото изглеждаше.
Чейс сигурно щеше да я повдигне без особени усилия помисли си тя, и позабравения при работата й върху „Хермократ” гняв отново я връхлетя. Все още не можеше да преглътне поведението му. Да хукне нанякъде, без да дава обяснения е едно, но да се изнесе с такава скорост за Китай…
Тя не бе повярвала на нито една негова дума, но когато се обади на Амороз, за да разбере какво точно става, той й беше казал същото – мисията е строго секретна. Не й трябва да знае какво става.
Което, разбира се, само я ядоса още повече.
Вбесена заби лакираните си нокти в дървото, неспособна да се съсредоточи върху текста – в съзнанието й се въртеше единствено мисълта за това как ще удуши Чейс, когато най-накрая се прибере…
Внезапния звук на звънец я накара да подскочи.
Това противопожарната аларма ли беше? Силно разтревожена, тя направи повторен опит да повдигне масата. Успя да я мръдне леко встрани, но повдигането на непоклатимия крак достатъчно високо, че да успее да измъкне верижката, се оказа непостижимо за нея.
— Хей, Роки! Имам нужда от помощ!
Не получи никакъв отговор, но чу как някъде из сградата се разнесоха викове. Отново дръпна верижката. Може би ако сложи книгата на пода, за да може да отпусне повече верижката…
В този миг чу някакъв шум, който прозвуча по-близо от виковете. Замръзна на мястото си.
Звукът й беше познат. Плашещо познат. Като звука на куршум, забиващ се в стената.
Но това не можеше да бъде! Не се чуваха никакви изстрели…
Наблизо се чу вик. Само че не беше точно вик, а по-скоро писък, който бе пресечен рязко от нови приглушени удари на куршуми в дърво и камък.
* * *
Попадопулос седеше на тоалетната чиния и четеше вестник, докато търпеливо чакаше природата да си свърши работата. Отдавна си беше научил урока, че нямаше никакъв смисъл да се напъва и да бърза. Процесът щете да отнеме толкова време, колкото беше нужно...
Той чу някакъв странен шум, като бързо потракване, и вдигна глава. Докато се ослушваше, той улови още някакъв далечен звук, доста пронизителен. Аларма?
Звукът изведнъж се засили, когато някой отвори вратата на мъжката тоалетна. Определено беше аларма...
Той се разсея за миг, две страници от вестника се изплъзнаха от ръцете му и паднаха на пода. Раздразнен, Попадопулос се наведе да ги вдигне...
Дървената врата на кабинката се пръсна на трески, разцепена от автоматичен пистолетен откос. Куршумите начупиха плочките зад гърба му и отгоре му се посипаха стотици парченца порцелан.
Попадопулос реши да остане наведен още малко. Поне вече нямаше да чака природата да си свърши работата.
* * *
— Мамка му! Мамка му! – Нина се хвърли към масата и се опита да я изтика до вратата.
Отвън имаше някой. Дръжката на вратата се завъртя...
С едно последно отчаяно усилие Нина тласна бюрото до вратата и я подпря. Инстинктивно се скри под нея и придърпа книгата към себе си...
Човекът в коридора пусна един откос с автоматичния си пистолет по вратата и я направи на решето. Разхвърчаха се трески. Нина изпищя и се хвърли встрани. Куршумите се забиха в бюрото, оставяйки дупки в масивното дърво.