![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
— Голяма катастрофа, без съмнение – прекъсна го Пулиний. – Която обаче зависи от много фактори, прокураторе. Засега на бойното поле персите бягат.
Валериан прекрати възражението на Макриан само с един жест.
— Този спор е безполезен. Моето решение е взето. Ние няма да се изправяме срещу Шапур.
Мършавото тяло на прокуратора потръпна, без да стане ясно дали от облекчение, или от разочарование. Валериан се подразни от усещането, което имаше – никога не успяваше да проникне в хитрия ум на Макриан. Добави сухо:
— Боговете не го искат. Акстекс разпитва небето и вътрешностите на животните от два дни. Боговете не са благосклонни към нас. Обаче ти се заблуждаваш, прокуратор. Оденат и неговата съпруга в червена броня наистина са изтощили Шапур.
Той протегна ръка към Пулиний. Секретарят издърпа от ръкава на туниката си малко руло папирус и го остави предпазливо в дланта на Валериан.
— Това е писмо от Шапур. Той иска мир.
— А!
Този път изненадата беше толкова голяма, че лицето на прокуратора се изопна от изненада. Валериан се усмихна.
— Мир и злато.
Физиономията на Макриан отново разцъфтя.
— А, разбирам.
— Аз винаги съм бил против тази практика – започна отново Валериан. – Да се плаща на варварите, за да ни оставят на мира, в това няма нищо славно.
— Нито пък е полезно – припомни кротко Пулиний.
Валериан го стрелна с поглед.
— Искам да приключа бързо с Шапур. Налага ми се да се върна в Европа, където цезарят има много работа, както ти ми напомни добре, прокуратор. Ако предсказанията бяха благоприятни, ние щяхме да тръгнем срещу персите още утре, независимо от твоите доводи. Не вярвам тази Зиновия да е предателка. Тя е твърде… необикновена. А аз разбирам от жени. От друга страна, ти отчасти имаш право. Изобщо не ми харесва тя да стане богиня за сметка на Рим. Тя и нейният съпруг са на път да победят персите, няма да е добре да се покрият с твърде много слава. Ето защо ние ще дадем на Шапур неговото злато, а аз ще отида при цезаря на Рейн по море. Ти ще отговаряш за работите на Рим тук, докато се върна, Макриан. Ще се погрижиш да запазиш добрите отношения с палмирския цар и неговата съпруга, на когото дължим много.
На Макриан вече не му се спореше на тема Палмира. С приличащия си на парче дърво показалец той посочи писмото на Шапур.
— Колко иска той?
— Четири товара злато.
— Четири…!
Той трябваше да си поеме дъх.
— Августейши! Цялата заплата на твоите легиони не би стигнала!
— Ти несъмнено имаш право. Ето защо те извиках от Антиохия, Макриан. Ти си прокуратора на Рим в Сирия. Никой по-добре от теб не знае какво има в нашите каси и… извън нашите каси.
— Какво искаш да кажеш?
— Твоите собствени каси, Макриан, са понякога толкова близки с касите на императора…
— Августейши!
— Ами да. Щедро напълнени от християните, например, чиито имоти ти конфискува от мое име.
Настана тишина. Валериан се усмихваше. Пулиний слушаше музикантите.
— Можеш да разполагаш с два товара и половина най-много, августейши – започна да се пазари кисело Макриан.
— Съмнявам се, че Шапур ще се задоволи с тях.
— Гръм и мълния, августейши, няма да успея да направя повече за толкова малко време. Златото си е злато. Това не са нито приказки, нито папируси, то не се събира за една въздишка време. Освен това от него трябва да се запази и за легионите. Не сме изплащали заплати от два месеца. Това никак не е добре…
Доводът беше основателен. Валериан измрънка:
— Шапур ще трябва да се задоволи.
Лицето на Макриан разцъфтя.
— Той ще бъде, ако самият ти му връчиш златото, августейши. Твоето присъствие и твоят жест ще удвои стойността му.
Усмивката на Макриан казваше всичко онова, което думите му премълчаваха. Пулиний реагира пръв:
— И дума да не става, августейши! Това би било твърде непредпазливо.
— От какво се боиш, секретарю? – учуди се Макриан. – Шапур иска злато, ще го има. Ако августейшият му го даде със собствените си ръце, той ще трябва да спази дадената дума за мир. Поне ще знаем дали не се касае за обикновена кражба.
Пулиний ококори очи.
— Не, не, прокуратор! Тази среща може да бъде капан. Август, сенатът, Рим не могат да поемат подобен риск.
Макриан присви очи.
— Ти сам трябва да решиш, августейши. Отказът от среща с Шапур и отказът да воюваш с него ще наведе на мисълта, че императорът се страхува от персите.
— Как ли пък не – заинати се Пулиний, преди Валериан да успее да отговори. – Ти си прокуратор на Ориента, Макриан. В крайна сметка тук в Сирия твоята дума идва веднага след императорската. На теб се пада да занесеш това злато.