![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Там беше и леля й Хатидже султан. Двете много се обичаха. Михримах току се молеше да отиде до двореца на Хатидже султан, но Хюрем не й разрешаваше току-така. Убедена бе, че и майка й обича Хатидже султан, защото двете се разбираха. „Тогава – казваше си Михримах – не е заради леля Хатидже, а защото мама не обича свако ми, пашата“. Както не знаеше много други неща, така и не знаеше защо майка й и Ибрахим паша не се понасят, но беше твърдо убедена, че изпитват един към друг омраза.
Мерзука седеше по турски върху овча кожа на пода в краката на майка й.
Шетарет калфа беше до нея. Джафер ага с няколко стражи стоеше прав до вратата.
Мехмед седеше до баща им, важно изпъчил гърди, с ръце на коленете. Оня грамаден тюрбан пак беше на главата му. Дори и леко да си я мръднеше, тюрбанът се килваше нанякъде и за да не падне, момчето трябваше да го оправя с ръка. Селим и Баязид се търкаляха по килима.
С две думи, доколкото можа да види, всички бяха в очакване. С изключение на Есма. Както винаги, бавачката й беше при нея, на път да припадне от вълнение. И майка й по нищо не отстъпваше на Есма. Развълнуваше ли се, бузите на бавачката пламваха като жар. Сега и лицето на майка й беше точно такова.
„Ами аз? – размисли се Михримах. – Аз дали се вълнувам?“
Ако това думкане на сърцето като еничарски духов оркестър се наричаше вълнение, да, тя също се вълнуваше. И то много. Дойде време да покаже какво подготвяха от месеци насам двете с майка й, скрити от всички.
– Велики мой султане?
Гласът на майка й откъсна Михримах от мислите. Приближи се още по-близо до решетката на помещението, където се притулваше. Майка й се изправи и едва забележимо се поклони пред баща й.
„Колко е красива! – възкликна наум. – Най-красивата жена в целия харем – това е моята майка. Като прелестно цвете!“
– Ако господарят позволи, принцеса Михримах е приготвила подарък за своя единствен баща.
В стаята настъпи оживено шушукане.
– Така ли, Хюрем ханъм? Я да видим какъв е подаръкът на моята хубава дъщеря?
И като преправи гласа си след този въпрос на толкова смешно строг, че Михримах щеше да прихне от смях в своето укритие, добави:
– Дали е нещо ценно? Ние, ханът на хановете, Сюлейман хан, не приемаме подаръци, които не са скъпоценни. Казвай, скъпоценен ли е подаръкът на дъщеря ми?
Майка й още веднъж направи лек поклон пред баща й.
– Изключително скъпоценен е, велики мой султане.
– Наистина ли? Че колко скъпоценен може да бъде? Тя е още дете.
„Ето на!“ – измърмори на себе си Михримах. На нищо друго не се ядосваше така, както на тази думичка „дете“. Лицето й отново пламна от яд. Когато произнасяше тези думи, баща й гледаше насмешливо към нейното укритие. Дали не беше видял, че се е скрила там?
Хюрем погледна съпруга си с ослепителна усмивка. И как само озари всичко наоколо!
– Скъпоценен е като името й, господарю мой!
– Като слънцето ли, като луната ли, като деня и нощта ли е скъпоценен подаръкът на нашата принцеса? Това ли искаш да ми кажеш?
– Според мен, като тях, господарю!
– Но няма да е скъпоценен като диамантите, изумрудите, рубините, нали?
– Диамантите, изумрудите, рубините – всичко това бледнее пред него, велики мой султане!
– Виж, това вече ме заинтригува. Кога нашата дъщеря ще поднесе подаръка на татко си?
– Принцеса Михримах очаква благоволението ви да я приемете.
Султан Сюлейман се изправи престорено разтревожен.
– Но защо, моя красива Хюрем, не ми каза, че дъщеря ни иска да я приема? Не бива да караме нашата принцеса да ни очаква!
Михримах знаеше, че това раздразнение е привидно. Изправена до нея, Есма се засмя.
Дочу как баща й казва:
– Хайде, станете! Пристига дъщерята на Сюлейман хан, най-красивата в света, принцеса Михримах!
Само че първа в стаята влетя Есма – олюляваше се със стол в ръка, загубила ума и дума. Когато Михримах я бутна отзад, тя не разбра какво се случва и се стъписа. Очакваха Михримах, а връхлетя бавачката и това ги разсмя до един. Изтръпнала от страх, че се появи пред техни величества без поздрав и че това може да разгневи падишаха и валиде султан, тя остави стола точно пред Сюлейман и веднага коленичи в краката му. Наведе се до земята и приветства бащата на малката си господарка.
Михримах беше решила да изчака, докато чуе анонса на майка си. Така и направи.
– Господарю наш, ето я нашата принцеса Михримах!