Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Патю ме запозна с всички момичета, които бяха що-годе известни в Париж. Той обичаше красивия пол, но за негово нещастие нямаше темперамент като мен и любовта за удоволствие му струва живота през младите години. Ако бе останал жив, то той не би отстъпил много на Волтер, но на тридесет години плати на природата съдбоносния данък, от който никой не избягва. Аз узнах от учения една тайна, която прилагаха мнозина млади френски литератори, за да имат една напълно съвършена проза. Отнех му тази тайна до известна степен чрез изненада.
Когато една сутрин бях при него, видях върху масата множество разхвърляни листове, изписани с два двадесетосрични неримувани стихове. Прочетох десетина от тях и му казах, че стиховете са наистина хубави, но тяхното четене доставя повече труд, отколкото удоволствие.
— Това са същите мисли — казах аз, — както в хвалебствената реч на маршала на Саксония, но трябва да ти призная, че прозата ми доставя много по-голямо удоволствие.
— Моята проза не би ти харесала, ако не беше написана преди това в неримувани стихове.
— Напразно си положил толкова голям труд.
— За труд не може да се говори, тъй като неримуваните стихове не ми създават никаква трудност. Пишат се като проза.
— Значи ти мислиш, че прозата ще бъде по-хубава, когато я взимаш от твоите собствени стихове?
— В това не може да има съмнение, тя става по-красива и аз се осигурявам, така че прозата ми да не е изпълнена с онези полустишия, които излизат от перото на автора, без той да забележи това.
— Това недостатък ли е?
— Много голям, непростим, една проза, която е изпълнена със случайни стихове, е по-лоша отколкото една поезия в проза.
— Всеки случай стихове, вмъкнали се като паразити в една надгробна реч, правят лошо впечатление.
— Положително. Вземи за пример Тацит, неговата история започва с изречението: „Градът Рим в началото се управляваше от царе.“ Това е един много лош латински хекзаметър, който големият историк положително не е поставил преднамерено и който той не е забелязал при преглеждане на произведението си, защото в противен случай би дал друга форма на израза. Не е ли лоша също и италианската проза, когато се срещат случайни стихове в нея?
— Много лоша. Но трябва да ти кажа, че много бедни умове вмъкват нарочно стихове, понеже мислят, че по този начин ще я направят по-благозвучна. Изобщо тъкмо това съзвучие е причината, за да ни упреквате. Впрочем мисля, че ти си единственият, който си прави този труд.
— Единственият? Съвсем не. Всички автори, на които неримуваните стихове не създават труд, си служат с тях. Попитай Кребийон, абат Дьо Воазенон, Льо Арп, попитай, когото искаш и ще ти се каже същото. Волтер е първият, който е приложил това средство в малките произведения, в които прозата му е вълшебна. Към последните спада например епистолът до госпожа Дю Шатле, той е великолепен. Прочети го и ако намериш в него дори един-единствен полустих, то можеш да кажеш, че не съм прав.
Този разговор възбуди любопитството ми и аз попитах Кребийон. Той потвърди казаното, но ме увери, че самият той никога не е писал по този начин.
Патю едва можа да дочака да ме заведе в операта, за да видя какво впечатление щеше да ми направи. Без съмнение един италианец трябва да я намери изключителна. Даваха операта „Венециански тържества“, чието име ме заинтересува. За нашите четиридесет су отидохме в партера, където, макар че трябваше да се стои прав, имаше добро общество, понеже тази пиеса беше любимото забавление за французите.
След като превъзходният оркестър изсвири една много хубава увертюра, завесата се вдигна и видях красиви декори, които изобразяваха площад Сан Марко, гледан откъм малкото островче Сан Джорджо, но за мое неудоволствие, видях Палата на дожите, вляво, а голямата камбанария — вдясно, значи точно обратното, както е в действителност. Трябваше да се засмея на тази комична грешка, която не биваше да се допуска и нашето столетие, и Патю, комуто казах причината, се засмя също. Музиката беше наистина хубава за стария вкус, но тя ме забавлява малко само в началото, защото беше нова за мен, а по-късно ме отегчи. Говорът с пеене ме умори както със своята монотонност, така и с надаваните на неподходящи места високи крясъци. Този говор на французите заменя според тях гръцкото пеене и нашия речитатив, който те намират отвратителен, но който биха обикнали, ако разбираха нашия език.